Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Направете каквото е необходимо. Не ми обръщайте внимание.

— Не се тревожете. Няма.

Бет излезе навън, извади телефона от колана си и потърси номера на Алън, който беше въвела в контактите си едва миналата вечер.

Мъжът вдигна на третото позвъняване и каза:

— Това е една приятна изненада.

— Не, не е.

Алън каза, че картата със здравните осигуровки на Лори вероятно е в дамската й чанта. Наистина я намериха там. Според Бет беше истинско чудо, че имаше покритие, затова я откараха в „Сейнт Франсис", а не в държавната болница. Джини се появи точно когато вкарваха приятелката й в линейката и всички потеглиха след нея. Алън пристигна скоро след като бяха приели сестра му. Най-накрая докторите бяха успели да включат система в ръката й.

Като неин най-близък роднина Алън беше допуснат до спешното, а Бет и Джини останаха навън, хванати за ръце, потънали в мълчание.

Накрая Джини намери сили в себе си и заговори:

— Чувствам се виновна, мамо.

— Няма причина за това.

— Има. Трябваше да се сетя.

— За какво?

— Че не може да започне да яде както преди.

— Откъде би могла да знаеш. Аз също не се сетих.

— Точно това ти казвам. Трябваше да се позаинтересувам.

— Защо? Защо въобще би ти хрумнало да го сториш? Ти й стана приятелка. Двете си прекарвахте добре.

— Да, но аз съм здрава. Тя е анорексичка, а това е много сериозно заболяване. Не можеш да излекуваш подобно състояния, като накараш човека да започне да яде всичко. Както направихме ние.

— Добре, вече сме наясно с това. Няма да го правим отново. Но не се вини за нещо, което не си знаела. Възможно е дори Лори да не е била наясно, тъй като и тя не е знаела колко може да яде и каква част от изяденото може да задържи. Вече е стабилизирана, нали? Благодарение на бързата ти реакция. Освен това й показа, че може да бъде щастлива в живота, когато се пребори със заболяването си. Това също е твоя заслуга. Не забравяй, че психологическата победа е половината битка.

— Ако успее да прескочи трапа. Бет стисна ръката на дъщеря си.

— Ще успее. Вече иска да живее.

— Надявам се да си права.

— Почакай — каза Бет — и ще видиш.

Вратите на чакалнята се отвориха. Алън изглеждаше състарен и изтощен, но успя да извади една усмивка отнякъде.

— Диагностицираха проблема — съобщи той. — Нарича се синдром на прехранването.

— Прехранване? — учуди се Джини.

— Да, ако си гладувал, а след това си започнал да ядеш, тялото ти не може да се справи с храната.

— Какви са последиците? — попита Бет.

— В общи линии това, което се е случило, макар че е можело да бъде много по-зле, дори фатално.

— Фатално? — Джини погледна майка си.

— Казано с прости думи — продължи Алън, — метаболизмът ти се прецаква. Добрите новини са, че са я стабилизирали. Казаха, че скоро ще я преместят в стая. Ще я държат тук поне за през нощта и на сутринта ще видят какво е състоянието й. Вероятно трябваше да остана с нея, когато я изписаха. Вероятно трябваше да съм при нея миналата вечер.

— Тъкмо обяснявах на Джини — каза Бет, — че всичко случило се с Лори не е по нейна вина. Искаш ли да повторя думите си и на теб?

Алън се усмихна на Джини и й каза:

— Майка ти се преструва, че има слабо място, но се оказва, че е изключително силна жена. Забелязала ли си го?

— Наистина имам слабо място — отвърна Бет. — Просто не му обръщам внимание през повечето време.

Джини си тръгна с такси в 20:45 часа. Бет и Алън стояха до пикапа му на паркинга на болницата.

— Знаеш ли — каза мъжът, — като я видях днес, ми се прииска Франк Риналди още да беше жив.

— Защо? — попита Бет.

— За да го убия.

Инспекторката го погледна и му се усмихна.

— Някога мислел ли си да станеш ченге? Имаш необходимото поведение.

— Не, благодаря. Харесва ми да строя. Иначе съм сериозен.

— Погледнато технически, той е жертва. Не можеш да го виниш.

— Не мога ли? Бил е женен и е имал афера със сестра ми. Мога да го виня колкото си искам. Знам какво ще ми кажеш.

— Така ли?

— Да. Тя също е участвала, така че половината вина е нейна.

— И така може да се каже — отвърна Бет.

— Не знаеше, че е женен, когато връзката им започна. Излъга я, че живеят разделени със съпругата си и че са напът да се разведат.

— Нима не е проверила? Нямала ли е Гугъл преди година? Не я обвинявам, просто казвам.

Алън кимна.

— Добре, може би е постъпила глупаво, като му е повярвала. Вероятно е имало начин да го провери. Не го е сторила. Влюбила се е. Навярно вината не е нейна. Когато й е признал всичко, вече е било прекалено късно. — Мъжът вдигна ръка. — Знам, търся й извинение. Можела е да го зареже веднага щом е разбрала, но може би наистина е планирал да остави съпругата си.