Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Не е такова. — Бет не искаше да спори с Фаро на място, на което щеше да й отвърне грубо, за да запази достойнството си. — Говорим за напълно различна ситуация, Лен — продължи с разумен тон тя. — Тази сутрин беше напълно прав. Яхтата дори не е местопрестъпление, няма никаква връзка между Джеф Кук и какво да е престъпление. Но изведнъж тази вечер той е мъртъв — привидно самоубийство.

— Привидно? Според мен се е гръмнал в главата. Имате ли някаква причина да смятате, че не е било самоубийство?

— Не. Ще сме сигурни, когато приключите. Но дали очаквам някакви изненади? Не. Вероятно се е гръмнал сам. Точно както изглежда.

— Защо — започна Фаро — това променя по какъвто и да е начин положението с яхтата, за която все още няма никакво доказателство, нито дори намек, че е местопрестъпление? В грешка ли съм?

— Не. Но това ще се промени, когато ти кажа причината за самоубийството му — знаел е, че когато претърсим лодката, ще намерим улики за убийството на Питър Аш. Убийство, трябва да добавя, извършено, обзалагам се, със същото оръжие, произведено в Ирак, което си е донесъл у дома от „Пустинна буря".

Фаро, който стоеше с ръце в джобовете на перфектно ушития си костюм „Зегна", издуха облаче пара в хладната нощ.

— Поправи ме, ако греша, Бет, но той не ви ли даде своето разрешение да претърсите яхтата му? Не ми се струва, че е бил много обезпокоен какво ще намерим на нея. Едва ли се е самоубил заради това.

Айк се намеси най-накрая:

— Той си играеше играта през цялото време, Лен.

— Каква игра?

— Да стои близо до нас. Да е в час с разследването. Дори предложи помощта си. Вероятно е смятал, че като ни даде разрешение да претърсим яхтата му, няма да е толкова сериозно претърсване, колкото ако имахме заповед и разглобяхме проклетото нещо на съставните му части. Няма съмнение, че я е почистил доста старателно, но после може да е осъзнал, че това няма да е достатъчно.

— Или може би накрая вината просто го е премазала — каза Бет. — Тази сутрин беше на погребението, въртеше се около съпругата и децата на Аш. Вероятно му е дошло в повече, като е видял резултатите от стореното от него. Сринал се е.

Фаро затвори очи и изпъна рамене.

— Можеш да побъркаш човек, Бет, знаеш ли това?

— Не такова е намерението ми, Лен. Но говорим за камък, който трябва да преобърнем, ако искаме да разрешим случая на Питър Аш.

— Казваш да претърсим лодката на господин Кук, въпреки че е мъртъв?

— Да, сър.

Фаро отново въздъхна тежко.

— Не ми ли каза точно ти, че е имал алиби?

— Работил е до късно, да, но очевидно не до достатъчно късно. Можел е да се срещне с Аш по всяко време. Полунощ. Два часа. Веднага, след като е приключил в службата.

Най-накрая Фаро се усмихна.

— Няма да спечеля, нали?

— Надявам се не, Лен, но погледни нещата от хубавата им страна.

— Която е?

— Ако ми помогнеш, ще съм ти задължена.

— Мразя тази част — каза Бет, натисна звънеца и чу мелодичните му камбанки да се разнасят в къщата. Погледна Айк, който беше изключително сериозен, със стиснати устни и челюст, и му кимна. Чуха приближаващи стъпки. Бет погледна бързо към часовника си. 22:50.

— Да? — попита Бина през вратата. — Кой е?

— Инспектори Тъли и Маккафри, госпожо Кук, молим да ни отделите няколко минути.

Вратата се отвори и пред тях застана Бина Кук. Жената носеше маратонки и анцуг в тъмносиньо и видимо едва сдържаше паниката си.

— Чували ли сте се с Джеф? — попита направо тя. — Защо сте тук? — Без да дава шанс на Бет да отговори, продължи: — Къде е Джеф? Защо сте тук?

— Може би ще е по-добре, ако влезем вътре — отвърна внимателно инспекторката.

Айк зае служебната си кола на Джаспър от екипа на криминолозите, за да може да се върне в центъра. Наближаваше полунощ и Бет караше партньора си към дома му в своята джета.

— Наистина ли не смяташ, че писмото приключва случая? — попита Айк. — Не че за Кук всичко не приключи вече. Но това писмо…

— Не е писмо — контрира го Бет. — Имейл е. Не казвам, че не приключва случая…

— Така ли? — сряза я Айк. — Чакай малко: „Скъпа Бина, моля те да ми простиш" — изрецитира по памет партньорът й. — „Те ще разберат за Питър и мен, а не искам да те подлагам на това. Така ще е по-добре за теб. Обичам те. Джеф".

— Да, точно така беше — съгласи се Бет. — Чудесна памет. Добра работа.

— Благодаря ти. Не ти ли звучи като предсмъртно писмо? Или, ако се изразя по твоя начин — предсмъртен имейл?

— Има всички елементи, да. Не мога да не го призная. Просто ми се иска да беше истинско писмо, написано собственоръчно и оставено на бюрото му или някъде другаде. Вместо това се предполага, че е решил да изпрати имейл на съпругата си и да я накара да полудее, докато чака да получи новините от нас или от някого другиго. Не ти ли се струва малко жестоко от човек, който е обичал съпругата си?