Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Проблемът беше, че много от тези свидетели — днешният пример беше Иван Вротовна, не говореха английски — нито малко, нито никак. Това не беше от особено значение, защото транскрибиращите често не бяха едни от най-образованите хора и просто печатаха онова, което чуват. Опазил ги господ от проверка на написаното и редакция.

Първото изречение от последния абзац беше един от често срещаните примери: „Язе бях на дръвото по некой време кога спрех пред банката и (не се чува)…".

Бет се беше потопила изцяло в написаното и се опитваше да открие истинския смисъл в него, когато нещо в плик падна точно до лакътя й на бюрото. Едва не скочи от стола си.

— Господи! — Вдигна поглед и видя ухиления Лен Фаро.

— Съжалявам — извини се той. — Да не те стреснах?

— Не, хич даже. Левитацията е част от работата ми.

— Къде е Айзенхауер в този прекрасен ден?

— В моргата. Присъства на аутопсията на Джеф Кук. Аз останах тук, защото предположих, че доктор Пател няма да се зарадва на двама ни. Вероятно няма нужда и от Айк, ако ме питаш мен, но той искаше да отиде. Как да му кажеш, че не може да се забавлява? — Бет взе плика и видя, че в него се намира месингова гилза от патрон. Разгледа я внимателно от всички страни. — Какво е това? — попита, но бързо се сети и очите й просветнаха. — Яхтата.

Фаро кимна.

— Намериха я под цедката на дренажната система. Беше заседнала. Истинско чудо е, че не е била отмита, което за пореден път доказва, че господ е на страната на добрите момчета. Искаш ли да чуеш най-хубавата част?

— Не е ли това?

— Добра е, признавам, означава, че някой е стрелял на яхтата, както ти предвиди, а аз — за мое съжаление — отричах. Но най-хубавата част е друга. Помниш ли, че намерихме гилза в колата на Кук от миналата вечер?

— Харесва ми накъде биеш. Фаро кимна отсечено.

— Ще ти хареса още повече, изчакай секунда. Веднага след като си тръгна, се предадох и изпратих част от екипа си направо от мястото на самоубийството на Кук на лодката му.

— Как влезе в дока?

— Лесна работа. Връзката с ключове на Кук все още беше на ключа на мерцедеса в запалителя. Там бяха този за дока и за яхтата.

— Това наистина е божия намеса, Лен.

— Говори ми. Както и да е, за по-малко от пет минути Джаспър намери това нещо и се върна при мен. На пръв поглед гилзите са като близначки, но разполагаме с необходимото, за да преценим дали наистина е така, затова изпратих Джаспър в лабораторията с двете гилзи и с пистолета за сравнение.

— Сега нямаше да си тук, ако не беше намерил съвпадение.

— Перфектно при това. Изводът е, че същият пистолет е изстрелял двата патрона — единият е убил Джеф Кук, а другият — бих се обзаложил за това — Питър Аш. А, да, при това на яхтата на Кук. Ох, почти забравих…

— Още ли има? Как е възможно да има още?

— Не е толкова сериозно доказателство, колкото гилзите, но когато хората ми напръскали с луминол [11] Луминол — химикал, който взаимодейства с хемоглобина, намиращ се в кръвта, и блести зеленикаво-синьо при контакт с нея. — Бел. прев. навсякъде и минали с ултравиолетовите лампи, го видели ясно като ден. Петно от едната страна и малка локвичка до цедката.

— Значи сте намерили кръв на лодката? Луминол. Обожавам го.

— Как няма? — Фаро продължи с обясненията си: — Господин Кук се е опитал да изчисти палубата, разбира се, но не е успял, защото никой никога не успява. Изпратил съм проба в лабораторията. Сигурен съм, че кръвта е на Питър Аш, но съвсем скоро ще разберем дали съм прав.

Бет отново разгледа плика.

— Проклятие — каза тя. — Много добра работа, Лен. Сериозна съм.

— Е, ако пропуснем частта, че доста закъсняхме — отвърна сериозно Фаро. — Ако те бях послушал навреме, може би щяхме да спасим живота на господин Кук.

— Да. Явно самият той не е искал да го запази, така че не бих се лишила от съня си заради това.

— Такива ли са принципно срещите с полицай?

— Какво точно имаш предвид?

— Сещаш се. Уговаряш нещо и ако полицаят няма работа, можеш да го изпълниш. Ако нещо изникне обаче, срещата се отменя и се премества за друго време.

— Аха. Точно такива са срещите с полицай. Ние сме доста гъвкави хора. Но кой е този, който излиза с полицай?

— Самият аз се опитвам, но нямам особен успех до момента.

— Може би трябва да опиташ отново.

— Добре. Да се надяваме, че няма да се случи някоя градска катастрофа или лична трагедия. Желаеш ли този петък, в седем вечерта, да те заведа на вечеря?

— Добър опит.