Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Не се е сетил за това. Просто е искал да я предпази.

— От какво по-точно?

— Съдебен процес. Медиите. Присъдата му. Времето в затвора. Всичко.

Бет изведнъж осъзна колко е късно и колко изтощени бяха двамата с партньора й. Нощта беше изключително мъчителна, затова нямаше енергията да спори за неща, които вероятно щеше вече да е забравила на сутринта. Погледна Айк.

— Защо въобще обсъждаме това? — попита го тя.

— Нямам представа. Просто обичаш да спориш.

— Вероятно си прав.

— А това там — посочи през прозореца Айк — беше моята пресечка, която изпусна.

— Знам. Само те пробвах.

— Можеш ли да се прибереш сама у дома?

— Нищо ми няма.

— Изморена ли си?

— Добре съм.

— Можеш да поспиш час-два на дивана ни.

— Не. Добре съм.

— Винаги така казваш.

— Това не означава, че не е вярно.

— Също така не означава, че е вярно.

— Виж какво, независимо дали е вярно или не, когато намаля на следващата пресечка — скачай.

В 7:30 часа на следващата сутрин Джини стоеше на плота в кухнята с чаша кафе пред себе си. Когато майка й се присъедини към нея, тя й сподели, че вече е говорила с Лори, която била преместена в стая, системите й били махнати и започнала да се храни под режим, който включвал много мляко. По-късно щяла да има среща с диетолог и психолог, след това смятали да я изпишат, което й се струваше прекалено скоро. Тя пита Бет какво мисли по въпроса.

— Мисля, че знаят какво правят. Лори трябва да се научи сама да спазва диетата си — както и да се пази. Как ти звучеше?

— Изключително засрамена. Постоянно се извиняваше, че ни причинява подобно неудобство. Казах й да не се държи глупаво. Вината не е нейна. Но се тревожа, че ако се прибере в апартамента си, всичко може да се повтори отново.

— Сподели ли й опасенията си? Джини кимна.

— Какво ти каза тя?

— Че няма да го позволи. Гарантира ми даже. Каза ми, че случилото се вчера й е отворило очите и й е показало, че наистина е болна. Вече не иска да бъде. Желае да си живее живота. Да се наслаждава отново на неща като храната и времето, което прекарахме заедно през уикенда, макар че моето мнение е, че просто се е опиянила от веселбата. Вече е наясно, че трябва добре да се грижи за себе си, докато не качи малко килограми и не оправи метаболизма си.

— Да се надяваме, че това ще се случи възможно най-скоро. Нагласата й е обещаваща.

— Аз си помислих същото. Но все пак… ако живее сама… Бет остави чашата си на плота.

— Мисля, че Алън ще остане при нея. Поне в началото, за да се увери, че следва предписанията си.

— Определено ще й е от полза.

— Поне няма да й навреди. Джини погледна майка си в очите.

— Мислиш ли, че трябва да продължавам да се виждам с нея?

— Няма никакво „трябва". Вие сте приятелки. Забавлявате се. Защо да не прекарвате време заедно?

— Защото аз съм причината да преяде през уикенда. Едва не умря заради това.

Бет изгледа неодобрително дъщеря си.

— Никой не е накарал Лори да преяде, Джини — каза най-накрая тя. — Никой не беше осъзнал колко сериозна е ситуацията й. Включително и аз, твоята опитна майка инспекторка, която трябва да забелязва всичко. Просто не знаехме. Както вече ти казах и по-рано, нямаш никаква вина. Отговорът е „да", определено трябва да ходиш да я виждаш, щом искаш това. Сигурна съм, че Лори ще се радва много.

— Няма ли да досаждам на Алън?

— Той е голямо момче — отвърна Бет. — Ако има проблем, ще ти го каже. Но смятам, че той също ще се радва на компанията ти.

Джини отпи от чашата, направи физиономия и отново я остави.

— Какво има? — попита майка й.

— Студено кафе.

Бет поклати глава и се усмихна.

— Добър опит. Какво друго?

— След като засегнахме темата…

— За Алън ли? Да, харесвам го и не, не сме заедно.

— Наистина? Не искам да звуча като майка ти, но по кое време се прибра снощи?

Бет се ухили.

— Не беше заради него. Закъснях заради проклетия случай, по който работя. — Разказа подробностите на дъщеря си. — В крайна сметка — заключи тя — двамата с Алън сме на изчакване, докато не приключим със случая на Питър Аш, което може да се случи и днес.

— Защо? Свързан ли е с него?

— Не. Всъщност го е познавал. Но не е заради това, просто моментът не е най-подходящият. Миналата нощ беше чудесен пример. — Бет се поколеба за миг. — Искам и ти да нямаш нищо против, ако нещо се случи.

— Шегуваш ли се? Алън е чудесен.

— И аз така мисля — отвърна инспекторката.

В 10:00 часа Бет седеше на бюрото си в отдел „Убийства" и вършеше една от най-неприятните си работи, а именно да чете транскрипцията на показанията на една от свидетелките по случай, по който работеха преди шест седмици. По принцип и на теория тези транскрипции бяха официални документи на база записаните разпити, проведени от инспекторите с хората, които бяха свидетели на престъпленията или имаха нещо общо с тях.