Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Бет кимна и направи знак с глава към колата.

— Фаро дойде ли?

— Не.

— Да отидем да видим с какво разполагаме. — Инспекторка-та тръгна към мерцедеса и се спря до прозореца на шофьора, за да се увери, че наистина има дупка в образувалата се паяжина. Куршумът беше минал през мозъка, беше излязъл от другата страна и беше пробил стъклото.

Бет и Айк отидоха до прозореца на пътника. Двете врати от тази страна бяха отворени. Някой правеше снимки на задната седалка, но трима полицаи стояха на няколко крачки, вероятно чакаха шефът им да пристигне, преди да се захванат с работа. Бет познаваше и тримата и беше в добри отношения с тях, затова направо отиде при Рики Грант.

— С какво разполагаме? — попита го тя.

— Прилича ми на самоубийство — отвърна Грант. — Макар че…

— Добре — прекъсна го Бет, — но не можеш да си сигурен, преди да направите анализите си и съдебният лекар да излезе със становище. Да оставим тези неща настрана засега, става ли? Просто се опитвам да си представя картинката. Този тип се казва Джеф Кук, нали?

Мъжът се усмихна едва.

— Джефри. Да. — Произнесе го по същия начин като балетната трупа — Джофри.

— Не знам дали Айк ти е споменал, но този човек е свързан с един от нашите случаи, този на Питър Аш. Все още не знаем как. Да ти е попаднало нещо съмнително при самоубийството му?

— Не точно съмнително — отговори Грант, — но вратата от страната на пътника беше отключена. Което не доказва, че е имало някого с него, но също така не го изключва.

— Добре.

— Това може да ти се стори интересно — в магазина липсват три патрона.

— Три патрона? Това означава ли нещо?

— Зависи. Пуснал е един в главата си и един отива в затвора, след като е стрелял. Ако в началото е имал пълен магазин, къде е отишъл третият патрон? А ако е имал пълен магазин и един патрон в затвора, то тогава липсват два патрона. Разбира се, възможно е да ги е изстрелял по всяко време. Може би преди месеци, миналата седмица, не знаем кога. Вероятно е искал да се увери, че пистолетът работи. Но на мен ми е малко странно.

— Хмм. Какви са куршумите? С метална ризница ли са? От дупката в прозореца мога да си направя подобен извод.

— О, абсолютно — отвърна Грант. — Това е другото нещо. — Обърна се към един от партньорите си. — Джаспър, би ли дал пистолета на инспекторите, за да го погледнат?

Колегата му се наведе над предната седалка и взе един плик, в който имаше оръжие. Вдигна го, за да го видят по-добре, а Грант го освети с фенерчето си.

Айк пристъпи напред и го огледа.

— Какво е това, по дяволите? — попита шепнешком той.

— Да, нали? Точно така. Нека експертът ти обясни — каза Грант и кимна на колега си.

Джаспър започна:

— Когато се върнем в участъка, трябва да проверя още веднъж, за да съм напълно сигурен, но на мен ми прилича на деветмилиметров „Тарик", направен в Ирак, известен по времето на „Пустинна буря". На практика се смята за брата на „Берета 951" — лицензирано копие е, но не е толкова надежден.

— Вероятно затова първо го е изпробвал — предположи Грант.

Джаспър посочи към гравирания в дулото триъгълник и обясни:

— Това е символът на Републиканската гвардия, макар че очевидно само няколко са били маркирани.

— Кук е бил в „Пустинна буря" — каза Айк.

— Е, това обяснява доста — отвърна Грант и направи някакъв знак на Джаспър. По-младият мъж извади още два плика от задната седалка на колата и ги подаде на колегата си. — Вижте куршумите — показа ги на инспекторите. — С метална ризница са. Вдигат голяма врява. — Вдигна другия плик. — Гилзата беше паднала на пода от страната на пътника — напълно възможно място, на което да се приземи.

— Къде беше пистолетът? — попита Айк.

— Между седалките — отговори Грант. — Дръпнал е спусъка, имало е откат. Напълно възможно.

— И няма следа от друга гилза? — попита Бет, след което доуточни: — От другия патрон.

Грант поклати глава.

— Не. Не съм очаквал и да има, ако трябва да бъда честен. Вероятно е бил изстрелян преди доста време.

— Намерихте ли барут по кожата? — попита Айк.

— Ще ни отнеме няколко дни, за да дадем отговор на този въпрос — отвърна Грант.

— Някакви изгаряния? — Бет искаше да разбере дали пистолетът е бил в непосредствена близост до главата на Кук.

— Така ми се струва, но все пак това е работа на съдебния лекар.

— Добре. Лен идва ли насам?

Грант погледна Бет, след което и зад нея.

— Изглежда, тъкмо пристигна.

— Защо ли имам чувство за дежавю?