Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Опаковал си е куфара, когато жена му го е застреляла, така че съм склонна да повярвам.

— Въпреки това е бил женен. Женените мъже не трябва да изневеряват на жените си. Нали така?

— Да.

— Имам предвид, че ако бракът ти не върви, разделяте се. Макар че много хора ще кажат, че ожениш ли се веднъж, не бива да позволяваш това да се случи.

— Кое?

— Да не върви бракът. Не трябва да се развеждаш, точка.

— Как е възможно да се постигне това?

— По милион различни начини, като говорите за проблемите си, като останете отдадени един на друг, като потърсите помощ.

— Извини ме — каза Бет. — За момент си помислих, че живеем в двадесет и първи век.

Алън се усмихна глуповато.

— Съжалявам. Признавам си, че съм старомоден.

— Наистина ли смяташ, че хората не бива да се разделят, независимо от обстоятелствата?

— Не, разбира се, че не. Ако един от двамата е насилник, има проблем с наркотици или е прекалено млад и все още не знае кой е, няма проблем. Но като станеш възрастен и се обвържеш… — Алън сви рамене. — Опитвам се да кажа, че някои двойки вероятно правят всичко възможно и въпреки това нещата просто не се получават, но има такива, които се отказват прекалено лесно. Или започват да си изневеряват. Което ме отвежда обратно до моето становище.

— Което е?

— Че не започваш да се виждаш с някого другиго, преди да си уредил проблемите в брака си — и имам предвид наистина да си ги уредил, а не да се събирате три-четири пъти, докато не стигнете до неизбежния край. Едва когато си абсолютно сигурен, че всичко е приключило и заживееш сам, тогава можеш да започнеш да се оглеждаш. Не и преди това. Не и минута по-рано.

— Какво ще кажеш за двадесет и седем секунди по-рано?

— Давай. Присмивай ми се.

— Не ти се присмивам. Бих се разтревожила, ако беше мъж, който няма собствено мнение. — Бет сложи ръка на ръкава му.

— Шегувам се с теб. Честно казано, ако те интересува, мисля, че си доста мил.

Алън се намръщи.

— Мил?

— Мил и старомоден.

— Нямах точно това предвид, като казах, че съм старомоден.

— Аз пък го казвам с най-добри чувства. Чудесен си за жена, която си мисли за обвързване.

— Познаваш ли такава?

— Може би.

— Смятах, че няма да се виждаме, докато не разрешиш случая на Питър Аш.

— Нямаше. Но тогава се случи това с Лори и ето ни тук. Няма как да го предотвратим, нали?

— Не, няма.

— Ако един мъж иска да разсмее Бог — каза Бет, — може да му разкаже за плановете си. — Сякаш по сценарий телефонът на колана й иззвъня. Тя погледна дисплея. — Партньорът ми е — съобщи с извинителен тон. — Трябва да се обадя. — Натисна копчето за приемане на разговора. — Йо, Айзенхауер. Какво става?

Криминолозите вече бяха осветили местопрестъплението със своите прожектори „Клиг", които хвърляха ярка светлина и разкъсваха мъглата наоколо. Автомобилът, който Бет предположи, че е черният „Мерцедес Бенц" на Джеф Кук, се намираше в задната част на паркинга на Двореца на изящните изкуства, точно под една неработеща улична лампа. Дори от своята кола, която спря зад полицейските ленти, можеше да види, че върху прозореца от страната на шофьора се е образувала паяжина.

Очакваше — когато се приближеше до него — да види една-единствена дупка в стъклото.

Забеляза партньора си, който стоеше до служебния им автомобил. Той се обърна, когато чу стъпките й по асфалта.

— Доста бързо дойде.

— Имах мотивация — отвърна Бет. — Сигурни ли сме, че това е Джеф Кук?

— Автомобилът е регистриран на негово име. Намерихме портфейла му. Огледах набързо. Бих казал, че шансовете са големи.

— Как се озова тук?

— Какво имаш предвид?

— Как са разбрали, че тялото в колата е свързано с нас? Защо са ти се обадили?

— Ах. Зад всяко нещо се крие интересна история.

— Слушам те.

Айк й обясни всичко. Първо попаднал в интернет на връзката на Джеф Кук с „Пустинна буря" — в началото не знаел с какво може да им помогне тя. След това, тъй като Бет почивала през деня, решил да излее мислите си пред друг човек, за да придобие някаква по-добра перспектива какво може да означава всичко това, затова отишъл в офиса на лейтенанта и се опитал да му обясни неуловимата връзка между Джеф Кук, най-добрия приятел на Питър Аш, „Пустинна буря" и яхтата му „Мери Алис", която Лен Фаро не искал да претърси, макар че разполагат с разрешението на Кук за това.

Двамата не стигнали до никакви изводи до момента, в който лейтенантът се прибрал у дома, а Айк се върнал на бюрото си. Почувствал се виновен за всичкото време, което изгубил през изминалата седмица, затова решил, че може да прекара няколко часа в наваксване на бумащината. Минали два часа, преди лейтенантът да му се обади от дома си, за да му съобщи, че е получил обаждане за убийство — колата на жертвата била регистрирана на Джефри Кук. Началникът им запомнил името заради британското му произношение и веднага се обадил на Айк. Ето как стигнали дотук.