Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Патчет се намеси:

— Тайлър, не мисля, че…

— Не се обиждайте, сър — отвърна младежът, — но ще отида. Този пистолет не е използван за убийството на баща ми, което означава, че Ерик е невинен, както и мама.

Бет не знаеше каква част от признанията щяха да се окажат истина. Този добре аранжиран сценарий можеше да е една голяма шарада отвъд най-смелите й представи. Вярваше, че всичко, което току-що чу от семейство Аш, беше самата истина и ако не друго, с намирането на оръжието щяха да намерят първото си веществено доказателство, свързано с разследването. Дори да се окажеше, че е просто безполезна вещ, самото намиране на пистолета, който Ерик Аш си беше купил с намерение да убие баща си, щеше да се окаже морална победа.

— Искате ли да тръгнем веднага? — попита Тайлър.

— Ако майка ти няма нищо против да пропуснеш останалата част от погребението — отвърна Бет.

— Ще отида да я питам. Просто искам да приключим с всичко това. — Младежът се обърна и тръгна, а леля му Джули го последва.

Патчет стоеше на три крачки от Бет, беше мълчалив и надут. Тя срещна погледа му и го дари с грубо кимане, подобно на онова, с което ги беше поздравил той.

— Много ви благодаря — каза му с възможно най-равнодушния си тон. — Бяхте от голяма полза.

Когато след обяда се върнаха в Съдебната палата, отново разиграха постановката с Фаро от сутринта.

— Добре — каза шефът на криминолозите, — нека повторим нещата и този път по-бавно, защото на първо четене не ми изглеждаше да има голяма полза от претърсването на яхтата.

Бет кимна.

— Айк знаеше, че ще кажеш точно това. Фаро погледна партньора й.

— Айк е умен човек — каза той. Пистолетът, който Ерик беше купил — „Таурус", двадесет и пети калибър, отбелязан с етикет и прибран в торбичка, се намираше в средата на бюрото. Криминологът го бутна с гумичката на молива си. — Нека разиграем ситуацията ей така, за кеф, като започнем с пистолета. Наясно ли сме дали това е оръжието, с което е бил убит Питър

Аш?

— Не.

— Добре. Знаем ли, че това не е оръжието, с което е бил убит Питър Аш?

— Да.

— Напълно сигурни ли сте?

— Напълно — отвърна Бет. — Този пистолет не е убивал никого, поне през последните двадесетина години.

— Откъде имаме тази информация?

— Оръжието е пълен боклук, Лен. Ерик Аш не е имал представа какво търси, когато е тръгнал да го купува, затова е взел каквото са му дали. Освен това е бил толкова уплашен, че дори не си е направил труда да го простреля, за да види дали всичко е изправно. Не и с патрони. Знаеш ли какво? Пистолетът не работи. Ударникът е прецакан. Пробвахме го, когато го извадихме от шахтата. Постоянно засича.

— Чудесно — отвърна Фаро. — Значи това не е оръжието, с което е бил застрелян господин Аш? Как това ви доближава по някакъв начин до яхтата? Няма никакъв шанс този пистолет да се приеме като улика. Ако беше онзи, който го е убил, тогава щяхме да имаме за какво да си говорим, но дори тогава нямаше да стане бързо и лесно. А сега… — Мъжът сръга торбичката отново. — Искам да чуя мнението ви. Ще съм с отворен ум, кълна се в Бога.

— Добре — започна Бет. — Преди да намерим пистолета, бяхме свели списъка си със заподозрени до двама души — Ерик Аш и Джеф Кук, човека с яхтата. Този пистолет елиминира Ерик. Остава ни само господин Кук.

— Ами ако Ерик си е купил друг пистолет? — попита Фаро. — Такъв, който да работи, след като е установил, че първият не е изправен и го е обявил за откраднат.

— Не е направил така.

— Откъде знаеш?

— Защото наистина смяташе, че е възможно майка му да е извършителката на убийството. Това означава, че не го е направил той.

Фаро погледна Айк, беше започнал да се дразни.

— Наистина ли?

Айк кимна уклончиво.

— Подкрепям мнението на партньорката си. Права е. Ерик не е убил баща си — с този или с някой друг пистолет. Това ни оставя само с Джеф Кук, който ни даде разрешение да разглобим яхтата му на части, ако желаем.

Търпението на Фаро като че ли се беше изчерпало. Мъжът завъртя очи.

— Сериозно? Смятате, че това ще ме убеди? Нямате никакво ново доказателство. Не разполагам с основателна причина да позволя претърсването на яхтата на този човек, която — трябва да отбележа — може въобще да не е местопрестъпление.

— Възможно е да намерим някоя гилза — започна Айк. Фаро избухна.

— Гилза? Смяташ, че ще намериш гилза на яхтата му?

— Може би не е много вероятно — отвърна Бет, — но поне…

— Не е много вероятно! Мамка му, инспектор Тъли. Наистина мамка му. — Шефът на криминолозите се отпусна на стола си и скръсти ръце. — Аш е бил убит с един изстрел, прав ли съм? Бум. Веднъж. Пистолетът произвежда изстрел и гилзата изхвърчава в средата на залива, ако въобще нещо се е случило на тази яхта и ако въобще е плавала в залива. Но нека приемем, че не е изхвърчала в залива, а е паднала някъде на лодката. Не мислите ли, тъй като е единственото доказателство, което обвързва убиеца с престъплението, че той ще се потруди малко, за да я намери и изхвърли зад борда? Това не ви ли звучи логично?