Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— По правен въпрос ли? — попита Айк.

— Не каза, но за какво друго би могло да бъде?

— Да. Разбира се. Продължавайте.

— Тя беше много любезна, но не приемаше „не" за отговор, поне не от мен. Затова я помолих да изчака, обадих се на Питър и той ми каза, че ще приеме разговора.

— Какво се случи после? — попита Бет.

— Дори не знам дали това има някаква връзка, или не, но след няколко минути Питър изхвърча от офиса си и каза, че излиза малко на чист въздух. Каза, че ще се върне скоро, но ако въобще се е върнал по някое време, то е било, след като съм си тръгнала. Това беше първият път, в който наруши графика си. — Тереза изгледа инспекторите. — Той беше изпаднал в депресия, която го изяждаше отвътре. Може би нямаше нищо общо с тази жена и телефонния й разговор, но сега, като се замисля…

— Смятате, че вероятно има — довърши вместо нея Айк.

— Има и още — каза Тереза.

— Какво? — прикани я Бет.

— Два дни по-късно същата жена се обади отново.

— Пак ли не се представи?

— Не, съжалявам. Обикновено не постъпвам така, разбира се, но този път…

— Няма проблем — успокои я инспекторката. — Втория път каза ли какво иска?

— Не. Само спомена, че желае отново да говори с Питър. Но той не беше в офиса, затова я свързах с гласовата му поща, но тя не му е оставила съобщение.

— Казвате, че всичко това се е случило точно когато Питър е започнал да се държи различно?

— Да. — Тереза сбърчи чело и погледна Айк.

— Какво мислите? — попита я инспекторът.

— Просто си спомних точното време. Спомних си кога се обади жената. Седмицата преди терористичната атака във Фери Билдинг. В деня на самата атака Питър ми каза, че ще обядва там, но впоследствие си променил решението и избрал „При Тадич". Помня, че бях много радостна, че го е сторил, и се учудих, че е променил плановете си — нещо, което не правеше никога. Може би затова ми е останало в главата. Както и да е, според мен тази мистериозна жена някак си е свързана с промяната на Питър. Ако можете да разберете коя е тя…

— Да, смятаме, че ще ни е от полза — съгласи се Айк. — Ще я потърсим. — Погледна Бет, сякаш искаше да й каже нещо, но в крайна сметка се обърна към Тереза: — Благодарим ви за отделеното време.

Подаде й визитната си картичка.

— Моля ви, свържете се с нас, ако се сетите нещо друго.

— Какво мислиш? — попита Айк, когато се включи в движението по „Маркет Стрийт".

— Питаш ме дали си мисля, че е спала с него?

— Да.

— Забеляза ли нещо, което да казва, че е?

— Нищо друго освен факта, че е на тридесет и няколко години, самотна е и е с него от осем години.

— Не мислиш ли, че са имали просто приятелска и строго професионална връзка?

— Определено. Сигурен съм, че се случва често с доста хора.

— Но…

— Интуицията ми крещи, че освен всичко това са бъркали в меда.

— Какво елегантно описание — каза Бет. — Тъй като аз съм жената в нашия екип, аз трябва да имам интуиция.

— Нямаш ли такова усещане за Тереза?

— Не, всъщност нямам. Прилича ми на лоялна и отдадена секретарка. Освен това, ако се забърка с него и след това скъсат, ще застраши работата си. Една самотна жена не би рискувала. Според мен не е спала с него. Също така смятам, че не го е убила тя.

— Защо?

— Поради същата причина. Ако го убие, ще изгуби работата си. Освен това, ако е имала любовна връзка с него, защо й е да го убива?

— Лесен въпрос. За него тя е била просто забежка. Когато е приключил, я е зарязал и се е прехвърлил на следващата. Това е накарало Тереза да побеснее от ревност и да го затрие. Майната й на работата. Какво мислиш?

Бет го изгледа косо.

— Знаеш, че съм винаги отворена към нови идеи.

Джеф Кук си изми лицето на мивката в тоалетната на кантората, след което го подсуши с хартиена салфетка. Погледна се в огледалото и се шокира от ужасния си вид.

През целия ден не му беше добре. Чувстваше се така, откакто прочете новината тази сутрин във вестника. Повърна закуската си и въобще не си направи труда да хапне нещо за обяд. Вместо това заключи вратата на офиса си и се опита да поспи малко на дивана. Отново не се получи.

През следващите два часа се зае с работа, за да отвлече вниманието си от неприятните новини. Малко след четири часа се предаде, сподели на секретарката си, че май хваща някакъв грип и си тръгна. Облече си светлокафявото кашмирено палто и обмисли варианта да отиде до яхтклуба — час-два на яхтата му винаги помагаше в тежки ситуации.

Днес обаче не мислеше, че това би помогнало.