Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Това означава, че току-що съм се запознал с истински герой — каза той.

Бет се засрами, както се случваше винаги в подобни ситуации, и поклати глава.

— Не е така — отвърна тя. — Тогава беше почивният ми ден и обядвах с приятелка. Не успях да направя абсолютно нищо, за да спра атаката. Ако няколко истински полицаи не бяха наблизо и не се бяха намесили навреме, със сигурност вече щях да съм мъртва. Те са истинските герои.

— Онзи ден беше кошмар — каза Джеф. — Друга моя приятелка също попадна в епицентъра на събитията. Тя също едва не умря.

— „Едва" е често срещана дума оттогава. Надявам се да е добре.

— Оправя се. Най-хубавото е, че вече си е у дома. Благодаря на бога за това.

Стига толкова, помисли си Бет. Нямаше смисъл да обсъждат миналото — то й носеше единствено неприятни спомени. Не желаеше да преживява отново случилото се.

— Значи сте били помощник областен прокурор — смени темата тя. — Какво ви накара да напуснете тази бляскава работа?

— Опасявам се, че причината беше желанието ми за печалба.

— Ако човек си търси причина за нещо, мисля, че тази е достатъчно добра — отвърна Бет.

— Знаеш ли, господин Кук има също така доста добра причина да желае да разговаря с теб — каза Кордс.

— Наричайте ме Джеф, моля. Господин Кук беше баща ми, да почива в мир.

За да намали тежестта върху изморените си крака, Бет се подпря на бюрото зад себе си.

— Добре. Така да бъде. Какво мога да направя за вас, Джеф? Мъжът я погледна с почти извинителен поглед и кимна.

— Може би разполагам с информация за Питър Аш.

— Това е моментът, в който аз трябва да се разкарам. — Кордс посочи с пръст към двама им — характерен за него жест — и каза: — Джеф, ще се видим на обяд. Бет, до по-късно — след което се обърна и се насочи към изхода.

Инспекторката веднага мина на въпроса, без да губи дори секунда.

— Каква информация? — попита тя.

— Тъкмо това обяснявах на Дон, ще го обясня и на вас. Като за начало смятам, че убиецът го е познавал, защото, ако това беше някакво улично нападение, нямаше да се развие по този начин. Даже не знам дали нещата, които знам, имат някаква връзка със случая. Двамата с Питър бяхме много добри приятели, наистина много добри приятели. Споделяхме си доста. Помислих си, че ако имате пропуски в профила му, мога да запълня празнините. Искам да ви помогна да намерите онзи, който му е сторил това. Или онази.

— Благодаря ви, но в интерес на истината, нямам нищо друго освен празнини. Не знам почти нищо за човека, освен че е имал някакъв психичен срив през последните месеци и че е започнал да се държи странно. За момента поддържаме теорията, че по време на това негово променено състояние, както го наричаме, е направил нещо, с което е предизвикал смъртта си. Ако знаете какво е това нещо, можем да започнем с него.

— На мен Питър не ми изглеждаше променен. Имам предвид, че не беше като полудял, надрусан или нещо подобно. Не се държеше като опасен човек, какъвто можеш да разпознаеш отдалече и да се скриеш от него.

— Въпреки това някой е решил, че трябва да го убие. Джеф стисна плата на палтото си.

Бет първа наруши настъпилата за момент тишина.

— Преди минута — започна тя — казахте, че искате да ни помогнете да намерим убиеца на Питър Аш. Казахте, че желаете да ни помогнете да го заловим — него или нея. Имате ли основание да смятате, че извършителят е жена?

Кук я дари с крива усмивка.

— Имам около стотина такива основания.

— Излизал е със сто жени?

— Нямам никаква представа за истинската бройка и не бих го определил като „излизане", след като се виждаше с тях само по веднъж. Но наистина бяха много. Виждахме се поне по два пъти в седмицата, за да пийнем нещо, и почти винаги имаше нова жена с него. Ако беше сам, то след срещата ни имаше друга среща. Искам да кажа, че сменяше жените през ден.

— Затова смятате, че една от тях може да го е убила?

— За мен подобен вариант има много по-голям смисъл, отколкото версията, че го е сторил някой от приятелите му.

— Струва си да проверим твърдението ви. Двамата говорили ли сте за срещите му?

— Разбира се. Подобно поведение ми се струваше много нехарактерно, особено след като ми каза, че се развежда и напуска семейството си.

— Смъмрихте ли го за това?

— Честно казано, не можех да го разбера. Мисля, че му дадох ясно да разбере какво е мнението ми по въпроса.

— Как прие той това?

— Не ми обърна никакво внимание. Като че ли не му пукаше какво е мнението ми.