Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Сигурно е прекрасно — каза Лори. Тя погледна първо майката, а после и дъщерята. — Мислиш ли, че мога да пийна малко вино?

— Първо да видя личната ти карта — отвърна Бет с преувеличена сериозност.

Въпросът първоначално обърка Лори, но накрая се засмя.

— Предполагам, че може да пийнеш малко. — Инспекторката взе бутилката и й наля.

Младата жена отпи колебливо.

— Наистина ли ядете толкова много всеки ден?

— Когато можем — отвърна Джини. Лори въздъхна.

— Не се обиждайте, двете изглеждате страхотно, но ако аз ям толкова много, ще стана сто кила. Макар че ако имах подобни деликатеси… — Младата жена си отряза малко парченце от патладжана и го лапна.

— Можеш сама да си направиш — насърчи я Джини.

— Не — отвърна Лори. — Тези неща трябва да се планират и да се готвят — не бих могла да се справя.

— Просто нямаш желание, защото си сама. Никой не обича да се храни сам. Дори аз, макар постоянно да мисля за храна.

— Не мога — настоя Лори. — Наистина трябва да внимавам.

— Че ще надебелееш ли? — попита Джини. — Смяташ ли, че сега си дебела?

Младата жена поклати глава.

— Не съм. Може би мъничко. Но винаги съм на границата. Сещаш се. Не трябва да се подхлъзвам.

Джини се ухили насреща й.

— Знаеш ли кое е прекрасното на патладжана с пармезан? Освен чудесния му вкус?

— Какво?

— Можеш да ядеш колкото си искаш, и няма да качиш нито грам. Двете с мама експериментираме постоянно и стигнахме до извода, че това е абсолютната истина.

— Права е — намеси се Бет, — наистина е така.

Лори видимо се оживи.

— В такъв случай мога да хапна още малко. Нали няма да има проблем?

— Затова сме тук — отвърна инспекторката, отряза ново парче и го сложи в чинията на младата жена. — Искаш ли малко хляб? Салата? Тя също е много вкусна, гарантирам.

Лори кимна, засрамена от ентусиазма си.

— Да, разбира се. Да можеше брат ми да ме види сега. Смята, че никога вече няма да хапна.

— Трябва да му разкажеш за тази вечер — насърчи я Бет. — Идва ли да те вижда често?

— На два дни — отвърна младата жена. — Тревожи се за мен.

— Може би трябва да го поканиш — каза Джини, — а аз ще направя някой от другите ми специалитети.

— Не. Не мога да ви моля…

— Шегуваш ли се? Знаеш ли колко ще е забавно? Агнешки кюфтенца, гръцко пиле, паеля, известните ми патешки гърди с боровинки…

— Патешко? Не мисля, че…

— Патешкото е най-хубавото месо на планетата, Лори. Довери ми се. Е, може би и гълъбовото, ако е супер реър.

— Стига де! — изуми се младата жена и се засмя оживено. — Наистина ли готвиш всички тези неща?

— Както и още много. Обожавам да готвя. Започнах с лесни неща като патладжана…

— Казваш, че се приготвя лесно?

— Направо елементарно. Петнадесет минути подготовка и половин час готвене. Кюфтенцата са още по-лесни. Мога да ти покажа тънкостите. Ще ти хареса да готвиш.

— Не знам. Никога не съм…

— Можеш да се справиш. Ще го направим двете. Ще е истинско събитие.

Лори обмисли възможността за момент.

— Може би така Алън ще се успокои малко. Той смята, че съм… Наясно съм, че се тревожи. — Обърна се към Бет: — Ще дойдеш ли да ни помагаш и ти? — После към Джини: — Ще имаш ли нещо против?

Бет поклати глава.

— Не мисля, че това ще е…

— Мамо! — прекъсна я Джини. — Разбира се, че ще дойдеш. Ти започна всичко това. — Обърна се към Лори: — За нас няма проблем. Казвай кога.

Ерик Аш въобще не разбираше майка си. Нито пък брат си Тайлър. Защо плачеха и тъжаха за смъртта на онзи задник баща му?

„Хей! Събудете се!" — искаше му се да им изкрещи. Ако някой на този свят заслужаваше да бъде убит, Питър Аш — предател на всички семейни ценности — беше този човек.

Но ето ги тук, втора вечер подред, седнали на кухненската маса в къщата на мама, разискващи отново и отново въпросите „защо", „кога" и „как". Говорене, говорене, говорене, след което идваха подробностите за погребението в понеделник, докато в действителност не трябваше повече да говорят за мотивациите и проблемите на шибания Питър Аш.

Него вече го нямаше.

Ако на Ерик му стискаше малко повече, вместо само да се гневи, баща му щеше да си е отишъл много по-рано, още през първите две седмици, откакто си купи нерегистриран, напълно непроследим пистолет от онези гангстери в Оукланд с намерението да го използва.

Веднага след като се прибра и го скри, беше налегнат от параноята какво щеше да се случи, ако ченгетата надушеха какво е направил, а той беше убеден, че щяха да го сторят. Особено след кавгата с баща му през септември. Щеше да е очевиден кандидат. Може би дори най-очевидният. Представи си разпита и това го изплаши до смърт.