Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Четеш ми мислите.

— Не е лоша идея — каза Фаро. — Даже поразгледахме обстановката.

— Намерихте ли нещо?

— Казано накратко — не. Може да е бил хвърлен отвсякъде — недалеч от мястото, на което го намерихме, или на кой да е от северните брегове, или — любимото ми — от яхта.

— Яхта?

Фаро вдигна ръка.

— Това невероятно предложение е мое. Не забравяй, че няма никакви следи от влачене. Отговорът на въпроса ти е, че Аш може да е бил хвърлен отвсякъде. Както и по всяко време след понеделник.

— Не точно — контрира Бет. — Може би по-близо до понеделник, отколкото до вторник.

— Защо го казваш?

— Защото беше надъвкан доста добре, нали? Намерихме го в сряда сутринта. Възможно ли е подобни щети да бъдат нанесени за един ден?

— Вероятно не. Но ако се е натъкнал на бяла акула или на особено гладен рак, не бих изключил тази опция.

— След като го спомена, няколко седмици няма да хапна морска храна — каза Бет.

— Може би не е лоша идея — отвърна Фаро.

Новият съдебен патолог на Сан Франциско не можеше да е по-различен от своя предшественик Джон Страут, който — след като се беше възползвал максимално от правото си да работи — се беше оттеглил от служба на крехката възраст от 79. Заместникът му, Амит Пател, беше на тридесет и шест, макар че изглеждаше с десет години по-млад. След като завърши Колумбийския университет, мъжът защити научна степен по ендокринология и шест години участва в проучвания за „Биг Фар-ма" (не би разкрил истинското име на компанията), най-накрая установи, че проблемът му с медицината беше, че не обичаше да работи с живи хора. Колкото и ужасно да звучеше (макар че на него не му пукаше), той не беше избрал тази професия, за да спасява животи или да облекчава болката, а за да разбере философски и теоретично невероятно сложните системи и живия механизъм, който представляваше човешкото тяло. Затова изкара диплома по патология и когато мястото на съдебен патолог се откри, той веднага се пробва за него.

Също така намираше доста от Шерлок Холмс в себе си.

Бет се беше срещала няколко пъти с него, когато мъжът започна работа, макар че от последния път бяха минали няколко месеца. Веднага след като се разположи в стерилния му офис, Пател сложи пръсти на брадичката си и каза с тънък глас:

— Предполагам, че ходиш на физиотерапия, а не се надяваш краката ти да се оправят от само себе си.

— Ходя, но рядко. Работя почти всеки ден.

— Всеки ден? Бет сви рамене.

— Поне вървя. Докторите казаха, че вървенето е от изключителна важност.

— Няма съмнение, важно е. Но също така се нуждаеш от редовна физиотерапия, ако не искаш мускулите ти да атрофират. Прости ми, че ти се меся.

— Би ли споделил мнението си? Пател сви рамене.

— Виждам, че дясното ти бедро е по-зле. Налага се да изолираш и да тренираш проблемната зона, ако това е възможно. Ходенето може да ти помогне, разбира се, но ще ти отнеме два пъти повече време и може да не се възстановиш напълно. — Мъжът кимна самодоволно, избута стола си назад от бюрото и кръстоса крака. — Сигурен съм, че ще направиш каквото е необходимо. Междувременно разбрах, че имаш въпрос относно аутопсията на Аш?

Бет не успя да се въздържи.

— Не искаш ли да познаеш какъв ще ми е въпросът?

— Бих казал, че искаш да разбереш дали е правил секс в нощта, в която е бил застрелян. Отговорът, за съжаление, е, че нямам представа.

Бет се засмя от възхищение, тъй като Пател беше познал какво имаше намерение да го пита.

— Как успя да…?

Мъжът направи пренебрежителен жест.

— Чух някои хора от екипа да говорят. Носи се слух — откъде чуват тези неща, нямам представа, — че Аш е бил известен с разпуснатия си начин на живот. Ти като инспектор от отдел „Убийства" би желала да разбереш дали е правил секс преди смъртта си, тъй като партньорката му, ако има такава, би била сериозен свидетел. Но както вече споменах, уви…

— Разбрах те — отвърна Бет. — Има ли нещо от общ характер?

— Например?

— Не знам. Женско ДНК? Или нечие друго?

— Не. Наистина няма нищо.

— Добре. Да забравим за секса за малко, освен ако нещо друго не изникне. Какво ще кажеш за времето между момента, в който е бил застрелян, и момента, в който е бил хвърлен във водата?

Въпросът накара Пател да се изправи в стола си и да се намръщи.

— Не те разбирам.

— Добре. Възможно ли е все още да е бил жив, когато е попаднал във водата?

— Не е бил жив. Ако беше, щеше да се удави и дробовете му щяха да се напълнят със солена вода. Не намерихме такава.