Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Значи определено не се е удавил.

— Определено. Бил е застрелян в сърцето и е умрял веднага или почти веднага. Защо ме питаш за това?

Бет вдигна ръка.

— Просто ми следи мисълта. Ако знаем колко време е минало от момента, в който е бил застрелян, и момента, в който е бил хвърлен във водата, може да стесним вариантите си за мястото, на което се е случило. Дали е в близост, или на някой от бреговете. Възможността да е бил на яхта също не е изключена.

Пател се наведе напред, пръстите на ръцете му бяха сплетени върху бюрото.

— Не мисля, че мога да ти помогна с това, инспектор Тъли. Жертвата е била застреляна, а по някое време по-късно е била изхвърлена във водата. Няма как научно да определим колко време е минало между двете събития. Мнението ми е, че не са дни, но това е най-доброто, което мога да измисля.

— Опасявах се, че ще кажеш точно това. Ако попаднеш на нещо друго…

— Можеш да разчиташ на мен — прекъсна я Пател.

— Реагира добре на антибиотиците — съобщи Айк на Бет по телефона. — Само това ни казват. Не искат да си правим грешни заключения, но предполагам, че е по-добре да реагира, отколкото не.

— Много по-добре е, Айк, вярвай ми. Температурата й спадна ли?

— Малко. Вече е тридесет и девет и половина.

— По-добре е от четиридесет и половина.

— Несъмнено, Полиана [8] Полиана — героиня от едноименния роман на Елинор Портър от 1913 г., известна със своята оптимистична и позитивна нагласа. — Бел. прев. . Какво ново при теб?

Бет му разказа за сутринта си, която не беше особено интересна, и завърши с:

— …затова реших, че трябва да проверя телефонните обаждания до Тереза от месец май и да разбера коя е мистериозната жена.

— Успех с това — отвърна Айк. — Съжалявам, че забравих да ти кажа, но тъй като нямам какво да правя тук, тази сутрин се обадих на Мани Майър и го помолих да извади разпечатка на разговорите. Казах му да ни уведоми, ако забележи телефонни номера, на които Аш е звънял, но не разпознава.

— Добре. Какво отвърна той?

— Не беше особено отзивчив. Каза, че не може да ни осигури такава информация, защото съществува възможност да възникне конфликт на интереси.

— Какви?

— Кой знае? С някои от клиентите на Аш вероятно? Страхува се, че могат да се ядосат, че е нарушена конфиденциалността им. Майър няма да ни позволи да видим разпечатката, освен ако не вземем заповед, подписана от съдия и главен магистрат [9] Главен магистрат — длъжност в най-висшите равнища на съдилищата или прокурорските служби. Отговаря за съдебната система и има последната дума по решения на службата. — Бел. прев. …

— Шегуваш се! Става въпрос за разследване на убийство, Айк. А и в интерес на истината, не ни интересува съдържанието на самите телефонни разговори. Интересува ни на кого се е обаждал Аш.

— Знам, но в този случай, ако не вземем такава заповед — губим.

— Има нещо гнило в този отказ за сътрудничество — отвърна Бет. — Какво мислиш?

— Съгласен съм с теб.

След моментна пауза инспекторката предложи:

— Може би ще успеем да получим някаква информация от Тереза?

— Не знам — отвърна Айк. — Продължавам да си мисля, че тя е нашият убиец.

— Наясно съм с мнението ти. Но преди да се развълнуваш прекалено много, нека първо видим дали ще ни помогне с тези телефонни разговори.

— Бих внимавал на твое място.

— Разбира се. Внимателна е второто ми име. Слушай, Айк, Хедър ще се оправи.

— От твоите уста в божиите уши. Никога не съм бил толкова изплашен в живота си.

— Знам. Дръж се.

— Нямам какво друго да правя — отвърна мъжът. — Ще поддържаме връзка.

Облечена в перфектен официален костюм, който подчертаваше фигурата й, и с гримирано лице прекрасната Тереза Болейн седеше сама на червен пластмасов стол до стената в стаята за почивки на „Майър, Елдридж и Клайн", а на малката маса пред нея имаше чаша. Когато Бет влезе, тя се обърна и кимна колебливо, сякаш не можеше да се сети откъде познава тази жена. Отне й миг, за да го стори, и въздъхна.

— Инспектор Тъли — поздрави я тя.

— Имате ли нещо против да седна? — Тереза посочи към стола срещу своя. Зад чашата й с кафе имаше пакетче кърпички. Бет забеляза зачервените и подути очи на жената. — Държите ли се? — попита я, след като се разположи. — Имам чувството, че не сте спали много.

— Така е. Все още не мога да повярвам, че Питър го няма. Всички казват, че е най-добре близките да научат за съдбата на любимите си хора, но на мен ми се иска тялото му да не беше намирано. Така щях да си мисля, че просто е избягал в Таити или на някое друго място, вместо… вместо случилото се. — Изведнъж Тереза се съсредоточи и погледна сериозна Бет. — Открихте ли нещо?