Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Нищо съществено.

— В такъв случай, не се обиждайте, но защо сте тук? Казах ви всичко, което знаех.

— Оценяваме помощта ви — отвърна инспекторката, — но си помислих, че можете да хвърлите светлина върху някои въпроси.

— Добре — съгласи се колебливо Тереза. — Надявам се да мога да бъда полезна.

— Чудесно. Благодаря ви. — Бет извади малък диктофон от джоба си и го сложи на масата между тях.

— Какво е това? — попита секретарката.

— Обикновено записваме показанията на свидетелите. — Инспекторката натисна копчето за запис. — Имате ли нещо против?

— Не. — На лицето й обаче беше изписано съмнение. — Последния път не записахте разговора ни, нали? Нещо променило ли се е оттогава? — Тереза се поколеба, след което се засмя нервно. — Заподозряна ли съм вече? Заобиколена съм от адвокати тук, знаете. Да се обадя ли на някого от тях?

— Разбира се, това е ваше право. Що се отнася до това дали сте заподозряна — в момента целият свят спада в тази категория. Ако ще се чувствате по-добре в присъствието на адвокат, моля, поканете такъв, но ако той ви посъветва да не разговаряте с мен, това няма да ни помогне да намерим убиеца на Питър. Решението е ваше.

Тереза помисли за момент.

— Просто не разбирам защо не ме записахте предния път.

— Тогава партньорът ми, инспектор Маккафри, проведе разпита с доста бързо темпо и аз не исках да го забавям, като му кажа да спре, за да пусна диктофона. Грешката беше моя, но се случват такива неща.

Тереза въздъхна и погледна към малката червена точка, която означаваше, че машинката записва.

— Добре — отвърна най-накрая примирена. — Какво искате да знаете?

— Две неща. Първо, последния път, когато говорихме, споменахте някаква мистериозна жена, която се обадила на шефа ви по времето преди терористичната атака във Фери Билдинг.

— Да. Смятах, че ще проверите телефонните ни разпечатки, за да разберете дали Питър не й се е обаждал и да се опитате да я идентифицирате.

— Точно в това е проблемът. Не извадихме късмет при опита ни да получим тази информация. Затова си помислих, че мога да ви попитам дали помните нещо друго относно това обаждане или за жената, която се е обадила. Дори най-малката подробност може да се окаже от полза.

Тереза се намръщи, отпусна се на стола, затвори очи и скръсти ръце на гърдите си. След малко отвори очи.

— Мисля, че като се обади, потърси Питър, а не господин Аш. Затова си помислих, че става въпрос за нещо лично. Заради начина, по който се обърна към него. — Пауза. — Казахте, че дори най-малката подробност може да ви е от полза.

— Да. Така е. Пак е нещо. Всяка информация, за която се сещате или ви е направила впечатление, може да се окаже полезна. — Бет сметна, че не може да задълбава повече и да кара Тереза да погледне в телефонната разпечатка, особено след като записваше разговора. — Имам още един доста лесен въпрос за вас.

— Слушам ви.

— Казахте, че сте видели Питър за последно в понеделник и че си е тръгнал от работа около четири и половина.

— Точно така.

— Помните ли дали беше облечен в официални дрехи? Костюм и вратовръзка?

Този път Тереза мисли само две секунди. Кимна и отговори:

— Да. Пошегувах се с него и му оправих вратовръзката, когато излезе от офиса си. Той отново я разхлаби и каза, че е приключил за деня, затова може да ходи както си иска. Така че определено беше облечен официално. Това важно ли е?

— Да. Когато го намерихме, не беше облечен с костюм. Това означава, че ако е бил убит в понеделник вечерта, първо се е преоблякъл.

— Което от своя страна означава, че се е прибирал у тях — заключи Тереза.

Или някъде другаде, където е имал дрехи, помисли си Бет, но отговори:

— Да, възможно е. — На инспекторката отново й се прииска да има повече информация за сексуалните дейности на Питър, ако въобще имаше такива през последните няколко часа от живота му. Ситуацията с дрехите й хрумна, когато си тръгна от офиса на съдебния патолог тази сутрин. — Поне е нещо, върху което да се помисли. Последователността на събитията е важна. Мога ли да ви задам още един въпрос?

— Задайте ми колкото са необходими.

— Познавате ли един от приятелите на Питър, Джеф Кук? Той също е местен адвокат.

Тереза дори не се замисли.

— Разбира се. Имам предвид, че не го познавам лично, но често се отбиваше, за да вземе Питър за обяд или за вечеря. Бяха добри приятели. Защо? Какво за него?

— Не знам. Вероятно нищо. Надявах се вие да ми кажете повече.