Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Да, добре. — Нед се намръщи, но не задълго. — Виж, нали съм тук сега. А и тя ми звънна. Смятах, че ще идва у нас. — Посочи към Бет. — Ти си ченге, нали?

Инспекторката му показа документите си с търпеливо изражение на лицето си.

— Да, ченге съм.

Доволен от потвърждението, Нед се обърна към Холи:

— Видя ли, всичко е точно.

— Тя звънна и на мен — контрира го младата жена.

— Звъннах на всички — призна си Бет. — Холи е права, че най-умното нещо е да слезеш и да провериш кой звъни, Нед. Можех да бъда всяка.

— Виж, не мога да живея с цялата тази параноя. Животът е прекалено кратък. Ако някой толкова много иска да влезе в сградата, просто ще срита вратата или ще я взриви. Не бих се тревожил за това.

— Щеше да се тревожиш, ако не беше мъж — скастри го Холи.

Нед изгледа сърдито двете жени.

— Добре. Чатнах. Няма да пускам никого вече. Честна скаутска. Междувременно, какво ще кажете да продължим напред? Това сигурно е за Питър, а? Бедният човечец.

Бет кимна.

— Опитваме се да разберем къде е бил в понеделник вечерта. Особено ако някой го е виждал, след като се е прибрал у дома след работа.

— Понеделник вечерта? — Нед помисли още секунда и кимна уверено. — Беше тук.

— Сигурен ли си?

— Да. Абсолютно.

— В понеделник? — повтори Бет.

— Освен ако понеделнишката футболна вечер е в някой друг

ден.

— Какво? Да не е гледал мача с вас?

— Не, но… беше наоколо.

Изведнъж Бет си спомни първата млада жена от тази сграда, с която се срещнаха. Двамата с Айк поговориха с нея на тротоара.

— Купил ви е бира за мача — предположи инспекторката.

— Не искам да му навличам някакви неприятности — каза Нед. — На него или на когото и да било.

— Питър вече няма да се безпокои за подобни неща, Нед. Освен това работя за „Убийства". Не ме интересува как хората си набавят алкохол. Значи казваш, че Питър ви е купил бира в понеделник преди мача?

— Да.

— Помниш ли по кое време се случи това?

— Не. Поне не точно. Пет и половина, шест, някъде там.

— Веднага след като се е прибрал от работа?

— Не знам откъде се прибираше. Може би от работа. Ослушвах се да го чуя, защото имахме нужда от пиячката, а той никога не ни отказваше.

— Добре, когато го видя, носеше ли официален бизнес костюм?

Нед затвори очи, помисли за миг, след което ги отвори.

— Да.

— Така… Питър гледа ли мача с вас?

— Не. Дори не дойде да пие по бира с нас.

— Това нещо необичайно ли е, имам предвид, след като ви е купил пиенето?

— Понякога остава при нас — отвърна младият мъж. — Но не мога да кажа, че винаги е така.

— Онази вечер не остана, така ли?

— Да.

— Видя ли го след това? Имам предвид същата вечер? Нед се ухили набързо, някак си срамежливо.

— Ъ-ъ… не. Не точно.

— Какво означава „не точно", Нед? — попита раздразнена Бет. — Въпросът е прост, трябва да му отговориш с „да" или с „не". Видя ли го по-късно, или не?

— Не съм го виждал. Но нали се сещаш, живея точно над него.

— Чул си го. Младият мъж кимна.

— Всички го чуха. Определено си прекарваше по-добре от нас.

— Имаше ли някого с него?

— Определено.

— Жена?

— Поне така звучеше.

— Познаваш ли я?

— Не. Не я видях коя е. Но от звуците ми стана ясно, че е жена.

Бет се подвоуми.

— Колко души гледахте мача?

— Аз и още четирима.

— Някой от тях напусна ли апартамента по време на мача? Може би са видели Питър и жената с него, когато са идвали? Някой каза ли нещо по въпроса?

— Не.

— Искам да ми осигуриш имената на всички. Младият мъж се поколеба.

— Ъм.

— Спокойно, Нед. Никой не е загазил. Просто искам да ги разпитам дали са видели или чули нещо, което може да ни помогне. Докато съм на темата — продължи Бет, — някой от двама ви ще ми даде ли контактите на хазяйката ви? Искам да огледам апартамента на Питър, за да видя дали ще открия нещо полезно там.

— Живеят надолу по улицата, на следващата пресечка — отвърна Холи. — Мога да ви дам телефонния им номер.

— Благодаря. — Бет върна вниманието си на Нед. — Междувременно искам тези имена. На гостите ти за мача.

— Не им знам фамилиите, но им имам имейлите.

Каръл Люкинс изглеждаше на възрастта на Бет и беше приблизително с нейните размери — около метър и седемдесет и по-малко от шестдесет килограма. Дори навлечена заради студа — палто и пуловер, вълнена пола, черни ботуши — не можеше да прикрие атлетичната си фигура. Дългата й бяла коса беше вързана на плитка, очите й бяха светлозелени, опръскани с жълто, а лицето й беше малко по-издължено от нормалното, наподобяваше на модел на Модилиани. Крайният ефект беше една агресивна и груба красота.