Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Жената дойде пет минути, след като Бет й се обади, и сега, с ключ в ръка, се спря пред вратата на апартамент номер 4.

— Трябва да ви кажа, че не ми е приятно, че правя това. Имам чувството, че нарушавам личното му пространство.

— Вижте — отвърна инспекторката, — не искам да съм груба, но видяхте заповедта за обиск. Ако не отворите вратата, просто ще повикам някой да я разбие. Нямате избор, ако това ще ви помогне да побързате.

— Не съм сигурна. Че ще ми помогне, имам предвид. — Въпреки физическата сила, която лъхаше от хазяйката, тя беше някак си неуверена, сякаш нещо — присъствието на полицията? — я плашеше. — Добре — каза на себе си тя. Въздъхна недоволно, вкара ключа в ключалката и отвори вратата.

След мрачния коридор апартаментът изглеждаше потопен в ярка светлина. Бет надникна в кухнята, първата врата вдясно. Два големи прозореца пропускаха ранната следобедна светлина в просторната дневна. Вляво от тях, в спалнята, се стичаше още светлина, която си пробиваше път през други три прозореца. Двойното легло не беше точно оправено, но чаршафите и завивките бяха изпънати, двете възглавници бяха поизтупани и изправени на таблата.

Бет влезе в стаята, направи няколко крачки и спря. Зад нея Каръл каза:

— Съжалявам, но изведнъж ми стана зле. Имате ли нещо против да изчакам отвън?

Инспекторката се обърна и видя, че иначе бледото лице на жената беше станало безкръвно.

— Не, няма проблем — отвърна тя. — Сигурна ли сте, че сте… Очите на Каръл изведнъж се обърнаха нагоре и преди Бет да осъзнае какво се случва, вече се беше засилила към нея. Хвана я точно когато краката й я предадоха. Тежестта й се оказа прекалено голяма за все още невъзстановеното тяло на инспекторката и двете паднаха на пода.

Бет успя да се измъкне изпод Каръл и я подпря на стената. Хазяйката отвори очи, но те все още не можеха да се фокусират. Инспекторката лекичко я плесна няколко пъти, след което хукна към кухнята, взе една чаша и я напълни с вода. Също така провери дали диктофонът й е включен и записва.

Върна се при припадналата, клекна до нея и видя, че се е съвзела.

— Каръл?

— Какво се случи?

— Припаднахте.

— Много съжалявам. — Жената затвори очи и изпусна дълга въздишка. — Никога досега не съм припадала. Не помня какво се случи.

— Няма проблем. Няма за какво да съжалявате.

— Как се озовах тук? Наистина ли паднах?

— Да, но успях да ви хвана, така че няма да имате болки и цицини по главата, което е най-важното в случая.

— Благодаря ви, но… — Каръл се опита да стане.

Бет сложи ръка на рамото й, за да й попречи да го стори.

— Починете си още малко, става ли? Пийнете глътка вода. — Подаде й чашата.

Каръл колебливо доближи чашата до устните си, отпи малко от нея, затвори очи и пак ги отвори.

— Уау — изуми се тя. — Наистина ли припаднах?

— Наистина.

— Все още се чувствам малко замаяна.

— Нормално е. Подобно нещо може да се очаква. Вероятно няма да се чувствате добре за известно време. Просто си почивайте. Дайте си минутка.

Жената се подчини, отпи още една глътка от водата, след което погледна Бет и помещението. Сложи ръка на лицето си.

— Боже мой.

— Какво?

Поклати глава, преди да отговори.

— Нищо, предполагам.

— Не ми се струва, че е „нищо", Каръл. Простете ми нахалството, но мисля, че има „нещо".

Хазяйката отново затвори очи.

— Каръл?

Тя отвори очи и погледна Бет.

— Не знам какво се случи. Не знам защо припаднах. Просто съм изненадана. Това е всичко.

— Добре. — Инспекторката се беше подпряла на едното си коляно, но се изви назад и обгърна с ръце другото. — Получихте неочакван емоционален пристъп. Не е нещо необичайно. Бяхте ли близки с Питър?

— Не. — Каръл хвърли бърз поглед някъде зад Бет, сякаш там можеше да стои някой и да ги слуша. — Едва го познавах.

— Наистина?

— Защо ме питате това? Разбира се, че е истина. Някой друг да не ви е казал нещо различно?

— Не, просто питам.

— Не го познавах. Имам предвид, че не го познавах добре. Той беше просто поредният наемател.

— Добре.

— Не ми ли вярвате?

— Защо да не ви вярвам?

— Не знам. Може би защото припаднах.

— Моето предположение е, че е възможно да сте имали някакви чувства към него — отговори внимателно Бет. — Обикновено хората не припадат без причина. Възможно е, когато двете влязохме в апартамента, да сте видели нещо, което ви е разстроило.

— Просто не очаквах… имам предвид, че той е… — Каръл погледна инспекторката с надеждата, че тя ще й предложи някакъв отговор.