Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Екипът на Фаро беше много добър, но въпреки това не откри много. Може би на единия или на двата компютъра щяха да открият нещо за личния живот на Питър, но това беше едно голямо „може би". Също така, ако не успееха да свалят ДНК, което да съвпада с това на Каръл Люкинс — което беше напълно възможно, ако не тя беше сексуалната партньорка на жертвата в понеделник вечерта, тогава Бет се съмняваше, че всичко това щеше да доведе до някакви съществени резултати.

Като събереше всички парчета на пъзела, предвид състоянието на стаята и показанията на Нед излизаше, че Питър се беше прибрал от работа, беше купил бира за младите си съседи, след което беше имал гостенка, с която очевидно беше пийнал вино и беше правил секс. После се беше облякъл с по-свободни дрехи и при положение че не беше застрелян в това помещение, беше излязъл. Всичко това водеше до два въпроса: дали сексуалната му партньорка си беше тръгнала сама, или бяха излезли заедно? Ако Питър беше тръгнал сам, дали някой не го беше взел? Или беше шофирал… Къде беше колата му?

Бет се извини и остави Фаро и колегите му да си вършат работата, напусна апартамента на жертвата и отиде до номер 3, където почука на вратата с надеждата да получи съдействие от Холи, но никой не й отвори. Краката я боляха, но се завлече на горния етаж до апартамента на Нед, където за нейна изненада успя да го събуди отново.

— Човече — оплака се той, когато отвори вратата. Премигаше през мъглата от марихуанен дим. — Сериозно? — Младият мъж си беше събул късите панталони и стоеше на един крак по бели слипове и тениската си с Марли, чиято песен „No woman, no cry" се носеше из апартамента.

— Сериозно, Нед — отвърна Бет. — Да не си имал тежък ден на училище?

Младият мъж сви рамене и се ухили глуповато.

— Така си направих графика, че да нямам часове в петъците. Чудесно е, не мислиш ли?

Инспекторката поклати глава, не споделяше изцяло мнението му.

— Знаеш ли коя е колата на Питър Аш?

— Разбира се. Баварец Z3 със сгъваем покрив. Изключителна машина.

— Любимата марка, ако не се лъжа.

Очевидно Нед не схвана препратката и лицето му се изпразни от съдържание. Бет продължи:

— Знаеш ли къде паркира обикновено? Тази сграда има ли определени паркоместа?

— Майтапиш ли се? Паркирането тук е едно от най-големите предизвикателства.

— Къде си оставя колата тогава?

— Където намери място, и то ако има късмет въобще да намери такова. Нужни са двадесет минути обиколки на квартала, а понякога и повече. Истинска мъка е.

— Какъв цвят е?

— Пурпурна.

— Добре, Нед. Много ти благодаря. Какво става с имейл адресите, които трябваше да ми изпратиш?

— Все още не съм се заел. Днес ми е почивен ден.

— Време е да го сториш — отвърна Бет. — Мога да почакам, докато ги търсиш. Колко време ти е необходимо?

Младият мъж въздъхна дълбоко заради това посегателство над личното му спокойствие и натоварения график.

— Дай ми пет минути. — Остави вратата отворена и се скри в апартамента.

Бет се подпря на парапета на стълбите. Помисли си, че ако в следващия час й направеха проба за наркотици, димът от марихуана, който беше вдишала, щеше да даде положителен резултат. Отдръпна се с няколко крачки от вратата.

На Нед му отне по-малко от четири минути, за да свърши работата. Той се върна на прага на апартамента си — все още без панталони — и й подаде лист хартия.

— Всички бяха тук през цялото време — обясни доброволно. — Никой няма да е видял нищо.

— Просто ще проверя, за да съм сигурна. Благодаря ти за помощта.

— Няма проблем — отвърна младият мъж.

— Сигурна съм, че няма.

Фаро и хората му приключваха, когато мина покрай апартамента на Питър на път за изхода. Краката я боляха ужасно, най-вече дясното бедро — заради хващането на Каръл Люкинс, стоенето права в жилището на жертвата и качването и слизането по стълбите три или четири пъти. Въпреки това се насили да върви нормално, когато мина покрай Фаро. Ленард не беше клюкар, но с него имаше още шестима офицери, за които не можеше да гарантира, че няма да се разприказват за видяното.

Излезе от сградата, зави наляво и под студеното слънце извървя всичките четири пресечки до „Бродерик", където обстановката рязко се сменяше — от студентски квартал на гето. Питър Аш едва ли беше паркирал беемвето си още по на изток, не и ако искаше да остане непокътнато.

Бет намери колата, на която имаше няколко фиша за неправилно паркиране, на „Маккалистър", близо до „Лион". Обади се да я извлекат до паркинга на Съдебната палата.