Джон Лескроарт - Фатална изневяра

С объркано изражение на лицето Кейт попита:

— Не се нуждаеш от извинение, за да се отбиеш. Но не разбирам как то може да е свързано с работата ти. Да не би да намекваш, че разследваш убийство, което има нещо общо с мен?

— Не с теб — отвърна инспекторката. — Със съпруга ти. И то само косвено.

— За Рон ли говориш? Замесен в убийство? Това е абсурдно, Бет. Той е…

Инспекторката вдигна ръка, за да прекъсне приятелката си.

— Рон също не е замесен, но предполагам, че и двамата познавате мъж на име Джеф Кук.

Кейт се поизправи в стола си, след което се облегна назад, сякаш Бет беше замахнала към нея.

— Разбира се, че познаваме Джеф. Той е един от партньорите на Рон във фирмата. Джеф е най-милият човек на света, Бет. Имам предвид, че постоянно се виждаме. Не може да си сериозна, че има нещо общо с убийството на някого.

— Не, не мисля, че има. Господин Кук дойде до службата вчера. Искаше да говорим за жертва на убийство на име Питър Аш и когато приключихме, той ми остави визитката си, на която пишеше, че работи в същата фирма като Рон.

— Току-що ти казах, че са партньори. Това означава ли нещо?

— Не знам. Вероятно нищо. Но когато водя разследване, се опитвам да опозная жертвата, както и всичко, което е възможно да е довело до смъртта й. Също така ми хрумна, че Рон може да познава Питър Аш. Ако не друго, поне си намерих извинение да дойда да те видя.

— Знаеш, че не се нуждаеш от…

— Както и да е. Помислих си, че Рон може да е излизал един-два пъти с Аш и господин Кук. Вероятно нещо му е направило впечатление в първия, което да подскаже през какво е преминавал. Нещо, което да ми създаде по-ясна картина за нещата. Може би също като господин Кук Рон знае нещо за Аш, което не му се струва от значение.

— Какво ти е казал Джеф?

— Само това. Не знае дали не знае нещо. Предложи да помогне, след което разбрах, че работи във фирмата на Рон и вероятно двамата се познават. — Бет сви рамене. — Това е една следа, която мога да проверя. Всяка връзка с жертвата си струва да се проследи. Дори косвена като тази.

— Прости ми, Бет, но ми се струва, че стреляш на сляпо. Казваш, че Джеф познава или е познавал този господин Аш? И следователно някак си убийството му е свързано с Рон?

— Не се ядосвай.

— Не се ядосвам. Просто съм изненадана, че според теб може да излезе нещо от това.

— Значи не познавате Питър Аш? Кейт млъкна.

— Какво искаш да кажеш? Заподозрени ли сме? Разследвани ли сме?

— Не, съвсем не, Кейт. Няма нужда да се държиш отбранително…

— Само дето смяташ, че Рон, който ми казва всичко, вероятно има информация за жертвата на убийството. Неговият колега Джеф е дошъл при теб, а той не е. Това те кара да се запиташ защо крие онова, което знае? Защо и аз крия онова, което знам?

— Не съм казала подобно нещо, Кейт. Нищо подобно.

— Чудя се защо ми изглежда така тогава. — Жената отпи от виното си. Очите й блестяха от оскърбление. — Щом питаш, истината е, че не познавахме добре Питър Аш. Срещали сме се само веднъж на вечеря у приятели, но това беше преди месеци. Дори не съм се сещала за него, докато не видях статията за убийството му във вестника. Не съм чувала името му от месеци. Можеш да питаш Рон, за да се увериш, че ти казвам истината. Може би — добави Кейт с огромна доза сарказъм в гласа си — той, Джеф и господин Аш са излезли на обяд миналата седмица и са се напили, но Рон просто е забравил да ми спомене. След което един от двама им го е убил. Бет въздъхна.

— Съжалявам. Права си. Просто дълбая, защото случаят е труден, а аз нямам нищо. Въобще не трябваше да повдигам темата.

Ръцете на Кейт, с които държеше чашата с вино, трепереха. Тя си пое дълбоко въздух и отговори:

— Аз също съжалявам.

Докато шофираше към дома си, Бет си мислеше, че започва да губи усета и интуицията си.

За един следобед разпита три жени — и то съвсем не в характерния за нея заплашителен маниер. Всички те — Тереза, Каръл Люкинс и най-добрата й приятелка Кейт — бяха реагирали много по-грубо и отбранително, отколкото предполагаше. Зачуди се дали причината не беше откъсването й от силата на значката. На първо място се считаше за жена (и майка) и на второ за полицай и очакваше другите да я виждат по същия начин.

Ако съдеше по днешните реакции, съвсем не беше права.

Против волята си, докато преодоляваше плетеницата от улици и завои до дома си, Бет осъзна, че инспекторката в нея анализира получената от тези жени информация — пълното игнориране на сексуалната разюзданост на Питър Аш от страна на Тереза, пресиленото отричане на Каръл Люкинс за последния път, в който беше видяла наемателя си, и избухването на Кейт при споменаването, че съпругът й може да се познава с жертвата.