Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Защо, зачуди се тя, бяха последвали подобни реакции? Дали просто не я виждаха като полицай, чиито въпроси, независимо колко добронамерени бяха, предизвикваха недоволството им? Възможно ли беше всяка една от тях, по различен начин, да се чувства заплашена? Защо беше целият този пушек, помисли си тя, освен ако нямаше пламък някъде.

Донякъде разбираше притеснението на Тереза, при положение че наистина беше имала афера с шефа си.

Или пък с Каръл, която почти сигурно беше едно от сексуалните му завоевания.

Но Кейт…

Макар реакцията й да беше най-отбранителна, освен вечерята, на която бяха присъствали заедно, тя нямаше никаква връзка с Питър Аш. Бет се опита да оправдае държанието й с тежките времена, които беше преживяла, докато се възстановяваше от нараняванията и инфекциите си. Вероятно просто се опитваше да предпази съпруга и семейството си. Въпреки това реакцията й беше доста рязка.

Нещо загложди Бет. Нещо, което двете с Кейт бяха обсъждали в деня, в който бяха ранени. Информацията се опитваше да изплува от подсъзнанието й, да се появи като призрак, отдавна заличен от насилието на терористичната атака, която бяха преживели заедно.

Бет се опита да махне капака, който потискаше спомените й, опита се да си спомни онези последни секунди, преди да започне стрелбата. С Кейт си говореха за флирта й с някакъв мъж… наистина ли се беше случило? Нима тя си беше признала…?

Бет си спомни. Веднага след като сподели на приятелката си за предстоящата й среща с Алън Шоу, брата на Лори, я беше попитала за мъжа, за когото Кейт си фантазираше, а тя се опита да прикрие, че е била с него. Дали наистина го беше сторила?

Бяха ли стигнали толкова далеч? Бет помнеше, че направи това заключение, но Кейт потвърди ли?

Отговорът беше точно там, но не можеше да стигне до него.

Инспекторката спря на червен светофар, затвори очи за момент и се опита да съживи разговора и всички подробности…

Изведнъж се разнесе добре познатото „луп-луп" на патрулна кола. В същия момент в задното й огледало експлодираха червени и сини светлини.

— Мамка му! — Бет удари волана, отби до тротоара и зачака. Когато полицаят се появи до прозореца й и поиска книжката и талона, тя отвори портмонето си, където беше значката й.

— Съжалявам — извини се тя. — Опасявам се, че не внимавах в пътната обстановка. Какво направих?

— Не тръгнахте на зелено, просто стояхте, докато не светна отново червено. Ако някой направи така, дори да не се окаже, че е инспектор, бих проверил дали е добре.

— Съжалявам — повтори Бет. — Добре съм, освен че мислех прекалено много за един случай. Трябва да внимавам повече в движението.

— Съгласен съм с вас — отвърна полицаят и й подаде документите. — Нуждаете ли се от ескорт до мястото, за което сте тръгнали?

— Не мисля, че ще е необходимо. Прибирам се у дома. Живея на няколко пресечки оттук.

— Добре. Моля ви, шофирайте внимателно.

— Благодаря ви. Определено ще внимавам.

Бет изчака полицаят да се върне в колата си, преди да запали двигателя и да се включи в движението. Пое си дълбоко въздух и поклати глава, когато умът й сам се върна на въпроса, който я глождеше: Кейт не беше ли споменала името на онзи мъж? Двете си говореха секунди преди атаката в „Маркет Кафе" и тогава…

Изведнъж се появи името на мъжа, с когото приятелката й беше спала — кристалночисто и ясно.

Името, което си спомни, беше Питър.

Лори не знаеше какво й става, но искаше целият апартамент и особено масата да бъдат прекрасни.

Миналата вечер с Бет и Джини беше много странна, използваха истински чинии и прибори и ядоха храна, която имаше вкус. Това беше начин на живот, който бегло помнеше от една друга ера, но който бавно се промъкваше обратно при нея.

Тази сутрин се опита да обясни на Алън какво точно се случва, имаше чувството, че се пробужда след дълъг сън. Това чувство беше останало с нея цял ден, подсилено от две хранения — за закуска си изпържи едно яйце, а в разгара на следобеда хапна малко пуйка.

О, и лъжица сладолед.

Продължаваше да изпитва надежда, че възвръща силата в мускулите си.

Бет и Джини щяха да дойдат след няколко минути, затова Лори отиде да се види как изглежда на огледалото в банята. Облече си дънки, които не й бяха прекалено широки, и яркочервен пуловер, който й стоеше смехотворно. С малко грим успя да прикрие петната по лицето си, със спиралата придаде живот на очите си, а с червилото подчерта пълните си устни.