Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Кордс се занимаваше с убийства и споделяше офиса си с още един човек, който не присъстваше. Беше заобиколен от десетки кутии с папки, които бяха наредени до стените. В помещението имаше две срещуположни бюра и той седеше на едното, облегнат на стола си и с качени крака на бюрото.

— Защо не си свалиш палтото и не поостанеш малко? — попита той. — Предполагам, че не си дошъл до старото си работно място да поговорим за това как се грижим за безопасността на сградата, колкото и очарователна да е тази тема. Какво става?

Джеф изгледа приятеля си с тъжен поглед, въздъхна и свали връхната си дреха.

— Прецакан съм — отвърна той. Отиде до отсрещното бюро и остави палтото си на стола му, след което седна и сплете пръстите на ръцете си. — Следиш ли новината за адвоката, когото извадиха от океана вчера? Кордс кимна.

— Питър Аш. — Не беше въпрос. — Какво за него?

— Всъщност става въпрос за мен и него. Кордс повдигна вежда.

— Да не идваш да се предадеш, Джеф? Мъжът изпръхтя насмешливо.

— Да ти го начукам, Дон. Я стига.

— Хей, сам каза, че става въпрос за теб и него. Какво трябва да си мисля? Това е Сан Франциско. Не е като да не съм чувал за подобни неща и преди.

— Не, не е това.

— Добре. Какво е тогава? Джеф започна от самото начало:

— Запознахме се съвсем случайно преди шест, може би осем месеца. Сложиха ни на една маса по време на дегустация на вино в Напа и много бързо си допаднахме. Четяхме едни и същи книги, слушахме една и съща музика. Този тип като че ли знаеше абсолютно всичко. Накара ме така да се смея, че бузите ме заболяха. Както и да е, казано накратко, само след две седмици се чувствахме като приятели от двадесет години.

Кордс кимна.

— Броманс [7] Броманс — платонични отношения между двама мъже, подобни на романтична връзка. — Бел. прев. .

— Може би. Наречи го както си искаш. Но наистина беше много приятно.

— Добре?

— Сега някой го е застрелял и го е хвърлил в океана.

— Откъде знаеш?

— Така пишеше във вестника от тази сутрин.

— Някой го е хвърлил в океана? Не си спомням тази част.

— Извадили са го на брега. Затова предположих, че ако е бил застрелян, не е отишъл сам да се хвърли в океана. Някой друг го е сторил.

— Не е задължително, но ще се съглася с теб. Да приемем, че точно това се е случило. Ти къде се вписваш в цялата картинка?

— Бесен съм, Дон. Може би е просто това. Не мога да се побера в кожата си, че някой ми е отнел най-добрия приятел. Знам, че аз бях най-близкият му човек през последните шест месеца. В същото време бракът му започна да се разпада. Доста лайна се изсипаха на главата му, а аз бях човекът, на когото споделяше. Излизахме заедно поне по два пъти на седмица. След това някой го застрелва? Защо? Имам предвид какво става, по дяволите? Какъв е смисълът да му отнемат живота?

— Имаш ли някакви предположения?

— Никакви. Питър беше голям симпатяга. Въпросът е, че усещам, че може да знам нещо важно, но да не го осъзнавам.

— Искаш ли да говориш с отдел „Убийства"?

— Мисля, че да. Май точно затова дойдох тук. Не искам да се намесвам в разследването, ако хората ви вече имат заподозрян и се окаже, че само им губя времето. Наистина нямам нищо конкретно, което да предложа. Просто съм, както споменах, бесен. Усещам, че трябва да направя нещо, но не знам какво, по дяволите, е то.

Дон Кордс подръпна долната си устна.

— Не съм чул нищо за заподозрян, затова смятам, че много ще ти се зарадват.

— Ще ми помогнеш ли да уредим срещата?

— Разбира се. Но тъй като вече си тук, какво ще кажеш да се качим горе и да видим кой е там?

Дъщерята на Айк отново беше вдигнала температура и той се прибра у дома, като остави Бет сама на бюрото й в отдела. Инспекторката вдигна поглед и видя Дон Кордс да върви към нея заедно с някакъв мъж. Кордс също като нея работеше за „Убийства" и двамата се виждаха доста често по време на работата си, затова не беше странно, че идва в отдела. Необичайното беше, че водеше друг човек със себе си.

Необичайното беше добре дошло, тъй като обещаваше да наруши рутината.

Дон стигна до средата на огромното помещение, посочи към нея и й кимна — да, определено идваше при нея, затова тя избута стола си назад, насили се да не потрепери, когато се изправи на крака, и да не куцука, докато заобикаля бюрото си. Каза „здравей" на колегата си и се ръкува с господин Кук, стар приятел на Дон и бивш помощник областен прокурор. Като част от представянето Дон предложи кратката версия на случилото се с Бет в деня на терористичната атака и когато свърши, Джеф отново взе ръката й.