Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Предполагам, че не е изпълнил никоя от уговорките?

— Не. Нито една от двете.

— Това разтревожи ли ви?

— Разбира се. Не можеше да си позволи да не отиде на срещата във вторник. В сряда вече наистина се разтревожих. Опитах се да му се обадя на мобилния няколко пъти. Не ми отговори, но аз продължавах да си мисля, че просто ще се появи, както правеше обикновено.

— Хрумна ли ви да се обадите в полицията?

— Не, съвсем не.

— Защо?

Тереза сви рамене.

— Защото това се е случвало и преди. Повече от веднъж, в интерес на истината. Той щеше да ме убие, ако се бях обадила на полицията само след два дни отсъствие. Имам предвид, че моята работа беше повече да го покривам и да не привличам вниманието към него, когато се държеше… сещате се, безотговорно. Опитваше се да открие нещо.

Бет реши да се намеси най-накрая.

— Имате ли някаква представа какво е било това нещо? Жената поклати глава.

— Не, той не ми сподели за какво става въпрос.

— Нима това е проблем за вас? — учуди се Айк. — Не му ли прочетохте мислите?

На лицето на Тереза се появи вяла усмивка.

— Ако потърсите думата „юридическа секретарка" в речника, инспекторе — отвърна тя, — ще намерите подробно описание на длъжността.

— Той не ви ли намекна за какво става въпрос? Какво е смятал да прави?

— Разбира се, бях наясно с графика му. Аз го съставях. На теория трябваше да знам къде се намира във всеки един момент. Само дето, когато не се появеше на някоя среща или уговорка и го попитах какво става, той ми отвръщаше нещо от рода на „Не се тревожи. Такава ми е работата. Знам какво правя". Държеше се така, все едно играеше някаква игра.

— Това не ви ли разтревожи? — попита Айк. — Не го ли попитахте какво става?

Тереза обмисли въпроса, преди да отговори.

— Трябва да разберете нещо. Питър беше чудесен шеф. Взе ме със себе си, когато дойде да работи за Майър преди осем години. Получавам доста добра заплата, може би повече, отколкото заслужавам, и то благодарение на него. Предполагах, че проблемите му се дължат на разпадането на брака му. Заигравките му с мен бяха просто начин да изпусне напрежението. Какво можех да направя, да му се скарам ли? Да му кажа, че трябва да се отнася по-сериозно към работата си? Я стига. Ако не можех да бъда гъвкава, то тогава не заслужавах доверието му. Смятах, че когато се успокои, което щеше да се случи скоро, отново ще се завърне към предишното си аз и всичко ще е постарому. Дотогава се налагаше да го подкрепям, как бих могла да не го сторя?

Бет нямаше какво да каже в отговор на обяснението на жената, затова продължи напред:

— Какво знаете за проблемите с брака му?

Въпросът предизвика изпълнен с вина поглед, който прескачаше от единия инспектор на другия, докато накрая не се спря на Бет.

— Не знам подробности относно брачните му проблеми — отвърна тя. — Както вече споменах, не ми споделяше какво се случва в личния му живот.

Айк пое щафетата.

— Добре. Но сте забелязали промяната в поведението му. Съпругата му ни каза, че е станал друг човек изведнъж или поне за много кратко време. Съгласна ли сте с това?

Тереза помисли около минута, след което кимна.

— Предполагам, че трябва да отговоря с „да".

— Помните ли нещо по-конкретно? — продължи с въпросите Айк. — Помните ли кога точно се случи това и какво може да го е породило?

Секретарката чоплеше ъгълчето на плота.

— Не… имам предвид, нищо, в което мога да се закълна.

— Никой не ви кара да се кълнете в каквото и да било, Тереза — отвърна Бет. — Искаме да разберем какво помните, дори това да е много бегъл и маловажен спомен. Може да се окаже нещо изключително важно. Свързано ли е с ваш клиент? Господин Майър ни каза, че вие сте точният човек, с когото можем да разговаряме, ако Питър е имал проблеми с клиенти.

— Не. — Секретарката клатеше глава и продължаваше да чопли ъгълчето на плота. — Имам предвид, не и с редовните му клиенти. Всички го обичаха.

— Но… — настоя Бет.

Тереза изпусна дълга въздишка.

— Може би имаше… Мислех си, че е потенциална клиентка.

— Тя? — попита Айк.

— Имам предвид, че е малко вероятно…

— Продължавайте — прикани я Бет. — „Малко вероятно" ми звучи много добре.

Тереза си пое дълбоко въздух, изпусна го, след което кимна и сподели онова, което й беше в главата:

— По някое време през пролетта, когато започна всичко това, Питър получи обаждане от жена, която не се представи, когато я помолих да го стори. Единственото, което ми каза, беше, че трябва да разговаря с него и че е изключително важно.