Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Шегуваш се. Била си там? Бет кимна.

— Бях една от късметлийките, както се оказа по-късно. Много хора пострадаха по-зле.

— Да, така е. Знам, но просто… не съм подозирала, че някой, когото познавам, е бил там. Сигурно е било ужасно.

— Много. Но най-вече беше странно и изключително неочаквано. Оттогава не ми е добре, когато отида на някое публично място.

— Разбирам те. Въобще не знам дали ще мога да изляза навън.

— Защо?

— Какво защо?

— Защо се страхуваш да излезеш навън? Не искаш ли да си сред хора? Да се срещаш с приятели?

— Не, не се страхувам да изляза. — Лори сви рамене. — Просто не виждам смисъл да го правя.

— Защо?

— Сещаш се. Защо да излизам, защо да правя разни неща? Имам предвид, че случилото се с Франк беше много лошо, но после онова във Фери Билдинг… хей, ти знаеш повече от мен. Била си там. Какъв е смисълът да ти пука за нещо, когато след миг всичко може да изчезне?

Бет погледна през задните прозорци, северната част на града се простираше през тях чак до брега.

— Лори — каза тя нежно, — яла ли си нещо наскоро? Младата жена поклати раздразнено глава.

— Не бях гладна. Напоследък нямам голям апетит. Май от доста време е така. Не се опитвам да гладувам или нещо подобно, независимо какво си мисли Алън. Нямам анорексия. Но като започна да слушам лекции от рода на това колко много тялото ми иска да яде, и когато наистина го сторя, започвам да се чувствам като прасе.

— Съвсем не приличаш на такова, Лори, даже напротив. Младата жена се засмя невесело.

— Не е така. Не и като започна да ям.

— Та ти не помниш последния път, в който си яла, нали?

— Бях в клиниката… Знам, че там ядох някаква супа. Винаги имаше супа. В интерес на истината, ми втръсна от нея. Но ядох достатъчно, за да достигна необходимото тегло, за да ме изпишат.

— Кога беше това? Кога беше изписана от клиниката?

— Преди четири дни.

— Не си яла оттогава, така ли?

— Не, не е оттогава. Хапнах оризови бисквити, когато се прибрах у дома, и мисля, че изядох повечето от тях. Както и малко кисело мляко. Така че не е вярно, че не съм хапвала нищо.

Бет стана на крака.

— Лори, имаш ли нещо против да поогледам в кухнята ти за малко? Алън се тревожеше, че може би нямаш достатъчно храна. Ще се почувствам по-добре, ако разгледам, и ако се нуждаеш от някакви продукти, мога да отида да ти напазарувам. Междувременно, знаеш ли дали имаш чай? Мога да пийна един и може би малко мед, докато проверявам шкафовете.

— Мисля, че имам. — Лори също стана. — Самата аз нямам нужда от нищо.

— Е, нека видим.

Младата жена сложи чайник с вода, а Бет отвори хладилника, който беше почти празен — имаше само две яйца, кетчуп, горчица, лют сос, соев сос, плесенясало парче чедър, четири малки кисели млека, половин буркан туршия и една глава лук в отделението за зеленчуци. Двата рафта над плота също бяха почти празни. Имаше пакет със спагети, който беше на една трета пълен, три пакета полуготови спагети, консерва с червено цвекло и две консерви риба тон.

— Знаеш ли — започна Бет, — тези полуготови спагети изглеждат чудесно. Тази сутрин не успях да закуся. Когато водата за чая се стопли, можем да си забъркаме две купички с нея. Как ти звучи това?

Може би Бет си въобрази, но Лори обмисли предложението й за миг, преди да поклати глава.

— Наистина не съм гладна — отвърна тя, — но ти си направи. Може да си опитам една лъжица.

Когато спагетите станаха, Бет напълни две купички и бутна едната от тях заедно с вилица и лъжица към Лори.

— Разполагаш ли с личен съветник? — попита тя. — Някой, с когото можеш да поговориш, когато се почувстваш слаба или си в беда?

— Не. Имам предвид, че съществува като вариант. В онази клиника има много хора. Всичките са големи професионалисти. Мястото е добро, ако наистина си болен, ако наистина страдаш от недохранване. Аз нямам такъв проблем.

— Нямаш ли? Каква беше диагнозата им?

— Не, наистина нямам. Разбира се, смятат, че съм прекалено кльощава. Имам предвид, че затова въобще отидох там. Алън мислеше, че имам нужда от лечение и подобни неща. Ако знаеха как ям и колко бързо мога да напълнея, щяха да разберат, че няма от какво да се тревожат. Затова не се нуждая от личен съветник. Освен това услугите им никак не са евтини. Отидох в клиниката, за да може Алън да ми се махне от главата, но нямам нужда от подобно лечение. Добре съм си. — Лори се опита да се усмихне, но не успя и очите й заблестяха. — Добре, признавам си, че още не мога да се оправя от загубата на Франк. И случващото се в целия свят.