Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Просто си помислих… — започна Рон, но млъкна и я погледна — тялото му сякаш беше замръзнало. — Мисля, че трябва да поговорим.

Рон си беше сложил онова, което Кейт наричаше смелото му лице.

То представляваше нещо средно между разумна усмивка и сърдита гримаса и предвещаваше края на емоционалното му сдържане. Когато Ейдън беше катастрофирал на дванадесет, Рон й беше съобщил новините със смелото си лице. Същото беше сторил, когато онези копелета от предната му фирма „Крендъл и Дод" го уволниха след рождения ден на Джейни около коледната ваканция. И отново, когато й каза, че повече няма да представя „Текей".

Рон обви с длани чашата си, а погледът му се рееше из помещението. Той прочисти гърлото си и най-накрая я погледна.

— Първо на първо, искам да си наясно, че те обичам. Всички те обичаме. Без значение какво ще се случи, това няма да се промени. Всички се опитваме да се справим със ситуацията по свой собствен начин, да я осмислим и да разберем за какво става въпрос.

Кейт килна глава на една страна като любопитна птичка.

— Нямам представа за какво говориш, Рон.

Съпругът й кимна, сякаш това беше отговорът, който очакваше, след което продължи:

— Знам, Кейт — заяви той. — Не разбираш ли? Знам. Няма да се изненадам, ако и децата са се досетили.

Тя стисна зъби и го погледна.

— Не всичко — продължи Рон, — може би само малка част, но основните факти са ясни.

— Факти — пренебрежително повтори Кейт.

— Не че съм си пъхал носа, с цел да открия нещо. Но след като влезе в болницата, някой трябваше да плаща сметките, а кой друг, освен мен? Някой трябваше да чете и пощата.

Кейт повъртя чашата си, без да отлепя поглед от нея. Завъртя я на четвърт оборот. После обратно.

— Получих запитване дали си удовлетворена — продължи Рон — от престоя си в „Меридиън". Проверих датата, в която беше излязла сметката. С малко ровене попаднах и на такси за използването на „Юбер" коли. Бутилка „Сребърен дъб". Върнах се назад и проверих графиците ни, мислех си, че съм забравил нещо или че сме настанили някого от старите ти приятели в този хотел.

— Не беше…

Рон вдигна ръка, за да я спре.

— Моля те. Нека довърша. Може би щях да забравя всичко това, ако нещата не станаха малко налудничави, когато разбрахме, че може да не оцелееш. Имаше и нещо друго, което тревожеше децата — тримата обсъждахме сериозни теми, докато ти беше в интензивното — живота и смъртта, както вероятно вече си се сетила. Както и да е, знаеш, че двамата имат това възвишено морално чувство…

— Да.

— Помниш ли дните, в които Ейдън не ходи на училище през миналия май? Той не просто се е крил някъде. Ходил е на „Ембаркадеро" — сещаш се, кея, ресторантите и познай къде другаде? Фери Билдинг. Кулите. И е видял жена, която прилича на майка му, да влиза в „Меридиън". Ейдън никога не те бил виждал облечена по този начин преди — по негови думи като проститутка. Тъй като нямал какво друго да прави, те проследил и видял, че наемаш стая.

— Ейдън ли ти каза всичко това? Не ти ли сподели какво си е помислил, че търся там?

— Не знаел. Двамата с Джейни не успели да измислят причина. Затова те прикрих.

— Как?

Рон стисна десния си юмрук на масата. Ръката му се разтрепери леко. Челюстта му се стегна.

— Казах му, че понякога разпускаш по този начин — като отиваш в някой хотел, спа център или другаде просто за да разчупиш рутината у дома. Щом си ходила в „Меридиън" онзи ден, това е била причината. Двамата повярваха. Но разбира се, аз знаех, че това не е истина. Знаех, че си отишла, за да се видиш с някого, макар че нямах представа с кого.

Кейт стоеше неподвижна като статуя, ръцете й все още бяха увити около чашата й.

Рон й кимна, умората струеше от всяка пора на тялото му. Беше успял да потисне гнева си.

— Няколко дни по-късно, когато всички отидохме в болницата, за да те видим — все още не беше в съзнание, пред вратата на стаята ти се засякохме с мъж, който ми се стори познат. Оказа се, че е Питър Аш. Очевидно се засрами, че се натъкна на нас, и побърза да ни излъже с някаква история, че дошъл на посещение при някого другиго, но видял името ти на вратата и си го спомнил от онази вечер при Джеф. Колкото и нелепо да звучеше оправданието му, то ме накара да навържа нещата, а смятам, че брилянтните ни деца успяха да сторят същото. Нямаше нужда да обсъждаме темата. Просто бяхме разбрали. И тримата.

— Това не са много сериозни доказателства, на базата, на които да си правиш подобни заключения, Рон.