Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Джил поклати глава.

— Наистина вече не знам на какво беше способен.

— Какво имате предвид? — попита Айк.

— Трудно ми е да ви го обясня. Знам, че ще ви прозвучи малко странно, но започнахме да имаме проблеми, когато се промени.

— Как се промени? — попита Бет.

— По всеки възможен начин. Сякаш една сутрин се събуди и вече не беше той, а напълно различен човек. На единия ден беше добър съпруг, баща и адвокат, а на следващия вече не.

Айк се наведе напред на дивана.

— Кога се случи това?

Джил сбърчи лице в опит да си спомни.

— Мисля, че беше миналия май. По времето на терористичната атака.

— Свързано ли е по някакъв начин с нея? — попита Бет.

— Не, не мисля. Не мога да си представя по какъв начин би му повлияла. А и промяната започна преди нея, сигурна съм, но не много преди нея. След това всичко просто излезе от контрол.

— Бихте ли били по-конкретна? — поинтересува се Айк.

— Като за начало пиенето. След което — жената млъкна за миг, преди да продължи: — всички онези жени.

— Изневерявал ви е? — попита Бет. Джил поклати глава и стисна устни.

— Не знам дали мога да ги нарека изневери. Не мисля, че е имал сериозна връзка с някоя от онези жени, макар че може и да греша. Просто започна да се вижда с други. Напиваше се и отиваше някъде с тях. Нямам никаква представа защо го правеше. Важното е, че всичко изглеждаше перфектно, между всички нас, имахме нормален живот, а после това… това започна и само след месец той стана още по-непредвидим, по-ирационален и накрая просто си опакова някои неща и ни каза, че се изнася.

— Не смятате, че това има нещо общо с терористичния акт? — попита Бет.

— Нямам представа. Знам само, че той опропасти живота на много хора. Може би атаката направи лошите неща още по-лоши. Просто нямам представа. Нищо не ми се струва същото оттогава. Сан Франциско е малък град. Всички мои познати са били на мястото на събитията, били са ранени или познават някого, който е бил ранен. Светът на всички ни вече не е същият. Сякаш всичко, което съм знаела за хората, е било лъжа. Като да разбереш, че съпругът ти ти изневерява. Започваш да се съмняваш във всичко, което си мислиш, че знаеш. — Джил махна с ръка пред лицето си. — Не знам какво говоря. Нищо няма смисъл. Вероятно често се натъквате на такива като мен.

Бет кимна уклончиво. Айк попита:

— Съпругът ви се изнесе през юни, така ли?

— На десети. Просто си отиде. Инспекторката отново намери сили да проговори:

— Виждали ли сте го оттогава? Джил кимна.

— Исках да отидем на семеен консултант и в началото Питър се съгласи, но не се получи. Той просто не искаше да работим върху проблемите си. Каза, че сме дотук с живота, който… който сме имали, и след три сеанса ми заяви, че всичко е загуба на време и повече няма да идва.

— Тогава ли спряхте да се срещате? — попита Айк.

— Не съм го виждала от два месеца. Последният път беше на рождения ден на синовете ни. Който беше поредното бедствие, вероятно най-лошото.

— Извинете — каза Айк. — Рожденият ден на синовете ви? За двама ли говорим?

— Двама. Рождените им дни са на една и съща дата. 16 септември. Близнаци са, навършиха деветнадесет. Ерик и Тайлър.

Добри момчета са, макар че цялата тази работа с баща им наистина им обърка главите. А сега и с това… — жената погледна жално към инспекторите — няма връщане назад, нали? След моментно мълчание Айк наруши тишината:

— Какво се случи на рождения ден? Джил се подвоуми секунда-две.

— Кратката версия е, че Питър се беше напил и беше решил, че денят е чудесен да дойде у дома и да поговори приятелски с всички нас. Изглежда, си мислеше, че можем да продължим напред и да забравим, че някога сме били семейство, и тъй като той нямаше лоши чувства, ние също не трябваше да имаме. Просто не се получи цялото това семейно събиране, но се наложи всички да го изтърпим.

— Какво стана? — попита Бет.

— Както вероятно вече сте се сетили, не мина много добре. Питър се беше впуснал в абсурдни обяснения, с които се опитваше да ни накара да разберем, че в действителност не ни е изоставил и бла-бла-бла, когато Ерик побесня и буквално му се нахвърли… не че Питър не си го заслужаваше, но картината не беше много приятна. Наложи се двамата с Тайлър да ги разтървем — целите бяха в кръв. Всичко това беше изключително неприятно.

— Много съжалявам — отвърна инспекторката. — Сигурно ви е било много трудно.

— Не знам какво се случи. Просто се превърна в ужасен човек.

— Къде са момчетата ви сега? — попита Айк.