Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Едно по едно.

Отне й около минута. Айк се наведе над седалките и отвори пътническата врата. Бет се намести вътре и му се ухили.

— О, боже мой — каза тя. — Тук мирише като в рая. Купил си свинско бао!

В този случай ги нямаше обичайните възражения покрай преместването на мъртво тяло предимно защото беше очевидно, че това не беше мястото на престъплението. Обаждането до 911 беше направено призори, когато все още беше тъмно под големите, масивни, надвиснали скали, които се бяха появили преди еони в пясъците под ресторанта „Клиф Хауз". Джон Морган, шестдесет и четири годишният рибар, който се беше обадил, първо си помислил, че водата е изхвърлила тюлен, но дори отдалеч цветът на нещото не му се сторил нормален, затова се приближил и установил, че става въпрос за човек, по когото все още били останали останки от дрехи — риза с дълги ръкави и каки панталони.

Техниците бяха извадили тялото от водата и го бяха оставили на пясъка. Айк и Бет стояха точно до него с ръце в джобовете и оглеждаха нараняванията му. Обувките и чорапите на мъжа ги нямаше, както и по-голямата част от левия му крак, от ръцете и лицето. Носеше брачна халка, която някак си беше пощадена от случилото се. Левият палец също изглеждаше в добро състояние, което означаваше, че могат да свалят отпечатъци и да се опитат да го идентифицират.

Бос, с обувките си от алигатор в ръка, Ленард Фаро — винаги добре облеченият шеф на криминолозите — дойде при инспекторите от отдел „Убийства", поздрави ги с „Добро утро" и им съобщи, че ще се връща в службата. Каза, че му е много студено и че няма какво повече да свърши на това място. Според него предвид състоянието, в което се намираше тялото, жертвата беше прекарала във водата поне два дни, вероятно и повече.

— Някаква идея какво го е убило? — попита Бет. — Удавил ли се е?

— Не сме ли ви уведомили? — учуди се Фаро. — Извинявам се за това. Възможно е да се е удавил. Аутопсията ще отговори на този въпрос, но едва ли има някакво значение, тъй като, ако се е удавил, то го е сторил, след като е бил застрелян в гърдите. — Приближиха се до тялото и шефът на криминолозите посочи към перфектен кръгъл отвор от дясната страна на лявото зърно на мъжа. — Ще е чудо, ако куршумът е пропуснал сърцето — каза той. — На гърба има доста чиста изходна рана, вероятно говорим за облечен куршум, а не за такъв с кух връх. Моето предположение е девет милиметра или четиридесети калибър.

— Някой докладвал ли е за изчезнали лица? — попита Айк. Фаро поклати глава.

— Не съм чул. Реших, че трябва да оставим това на вас.

— Някой ще забележи, че го няма — отвърна Бет. — Особено ако е женен все още.

— Скоро ще разберем. Отпечатъците му… Бет кимна.

— Разбрах те.

— Така. — Фаро замени сприхавия си тон със съчувствен. — Как си, инспектор Тъли? Доста път е дотук в този пясък.

— А трябва и да се връщам — отвърна Бет. — Но съм добре, макар и все още малко схваната. До Коледа трябва да мога да танцувам.

— Говори за следващата Коледа — намеси се Айк.

— Това няма значение — отвърна Фаро. — Радвам се да те видя наоколо. Чух, че си била доста близо.

Бет сви рамене.

— Винаги така казват, когато има много кръв. Тя заблуждава хората. Благодаря ти за загрижеността. В интерес на истината, аз бях една от късметлиите.

— Може и така да погледнеш на нещата — отвърна Фаро.

— Със сигурност извадих късмет. — Бет хвърли последен поглед на тялото. — Ще се заемаме за работа, Лен. Пожелавам ти приятен ден.

— На вас също.

Айк и Бет тръгнаха да се връщат през сухия пясък към колата си и на половината път мъжът каза:

— Знаеш ли кое е другото нещо, което заблуждава хората? Когато има много кръв и така нататък?

— Кое?

— Артериалното кървене. Бликането на кръвта. Хората се заблуждават и смятат, че е сериозно.

— Виж, на кого му пука за подробностите? Нека те съжаляват.

— Но ние не искаме това, нали? Бет го изгледа косо.

— Няма да отговоря на този въпрос. О, между другото…

— Кажи.

— Няма да е следващата Коледа, а ще е тази. За танцуването, имам предвид.

Когато се върнаха в центъра, провериха списъка на изчезналите лица. Никой не търсеше мъж на тази възраст.

Три часа по-късно пристигнаха отпечатъците с положителна идентификация. Жертвата се казваше Питър Аш, адвокат от кантората „Майър, Елдридж и Клайн", чиито офиси бяха в „Ембаркадеро Две".

Бет беше седнала на бюрото си в отворения офис на четвъртия етаж на Съдебната палата. Пръстите й летяха по клавиатурата и когато спряха, тя се намръщи. Вероятно беше издала някакъв несъзнателен звук, защото партньорът й вдигна поглед от бюрото си, което се намираше срещу нейното.