Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— А ти продължаваш да смяташ, че е задник.

— Да. — Рон се ухили. — Но не през цялото време.

— Всичко ще се оправи. Ще видиш. Нещата във фирмата и проблемът с децата. — Кейт го целуна отново и стана, когато чуха задната врата към кухнята да се отваря. — Двамата ли сте? — провикна се тя.

Джейни беше в осми клас, редактор на годишника на „Святото име на Исус", а Ейдън играеше в бейзболния отбор „Дивите котки" на „Свети Игнатий". Кейт и Рон се определяха като агностици — нито един от двама им не беше стъпвал в католическо училище, но смятаха, че то е добро начало в живота за двете им деца. Определено бяха на едно мнение, че никое от хлапетата Джеймисън няма да посещава държавно училище в Сан Франциско.

Гласът на Ейдън беше станал по-нисък поне с октава през последните пет месеца:

— Да — отговорът проехтя през стените и дървените подове.

— Преди да отидете в стаите си, с баща ви искаме да поговорим с вас.

Последва нова врява и мърморене, след което двете деца се появиха под арката, която водеше в дневната. Джейни вървеше една стъпка зад брат си, но за сметка на това заговори първа:

— Здравейте — поздрави ги с най-невинния си глас. — Какво става?

— Добър въпрос — отвърна Рон. — Толкова добър, че няма как да се сдържа и да не ви го задам. Ейдън, какво, по дяволите, става?

— Какво имаш предвид?

— Пита ме „Какво имам предвид?", сякаш няма никаква представа. Сигурен ли си, че искаш да проведем този разговор така? Като се преструваш, че нямаш идея какво става? Защото нека ти спестя глупостите: ние знаем.

Рон погледна съпругата си с умолителен поглед и тя пое щафетата:

— Отец Сайлъс — деканът на момчетата в „Свети Игнатий" — се обади на баща ти на работа този следобед, за да провери дали си добре, след като не си се появявал на училище два дни. Също така не си вдигал мобилния си и не си отговарял на съобщенията му. Два дни, Ейдън! Какво, за бога, си мислеше? Какво става?

— Не му се карайте — каза Джейни. — Вината е моя.

— Не е твоя — кресна й Ейдън. — Сам го направих. Решението беше мое.

— Кое не е нейна вина? — попита Кейт. — Ейдън, какво решение си взел?

— Да избягам от училище.

— Да избягаш от училище? Това ли е отговорът ти, просто да избягаш от училище? — ядоса се Рон. — Какво прави през това време?

Ейдън сви рамене.

— Мотаех се. Разхождах се наоколо.

— Просто се мотаеш и разхождаш? Защо? — Рон изпъна ръце пред себе си, но ги свали и погледна невярващо сина си. — Осъзнаваш ли, че ти остава само месец преди края на училището? Ако сега се провалиш… Знаеш, че това е най-важният момент, ако искаш да влезеш в колеж…

— Не ми пука за колежа.

— Разбира се, че ти пука — намеси се Кейт. — Двамата с баща ви работим цял живот, за да ви изпратим в колеж. Кога започна всичко това? Каква е причината за него?

— Господин Рийд — отговори Джейни.

След един дълъг момент на мълчание Кейт наруши тишината.

— Господин Рийд, който отговаря за годишника? Какво за него?

— Той е гей, нали знаете?

— Да, знаем — отвърна Рон. — Или поне си мислим, че знаем. Какво от това?

— Татко, той се страхува, че ще го уволнят.

— За това, че е гей? В Сан Франциско? Не мисля, миличка. А и какво общо има това с Ейдън?

— Господин Рийд е гей и преподава в католическо училище, татко, а знаеш, че архиепископът накара всички такива да смятат, че следващото нещо, което ще направи, ще е да ги разкара. Не можеш да го виниш, че се страхува. Не прочете ли писмото?

Преди няколко месеца архиепископът на Сан Франциско изпрати писмо до всички католически училища в епархията, за да им напомни какви са истинските учения на Църквата и че те коренно се противопоставят на еднополовите бракове, хомосексуалността, контрола над раждаемостта и абортите. Писмото изрично забрани на учителите „видимо" да противоречат на тези учения и мнозина смятаха, че това е умело скроен план, който има за цел да освободи преподавателите, които не подкрепят позицията на Църквата по тези въпроси.

Рон кимна на дъщеря си.

— Разбира се, че го прочетох, но то беше толкова реакционно, че въобще не го приех на сериозно. Наистина? Нека оставим гейовете, което също си е достатъчно зле, но Църквата също така е против контрола над раждаемостта? Все още? Двамата с майка ви смятаме, че е абсурдно. Но нали вече обсъдихме всичко това? И то много по-задълбочено, отколкото в действителност заслужава? Господин Рийд няма да бъде уволнен, Джейни. Той ще осъди епархията и ще спечели, и след всичките скандали с педофилия в нея тя няма да издържи на съдебните дела.