Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Все още не разбирам — започна Кейт — какво общо има това с Ейдън. Освен ако… — Жената като че ли току-що направи невероятно откритие и покри уста с ръка.

— Господи, мамо! — експлодира Ейдън. — Не съм гей, ясно! Наистина! Може би не си забелязала, че имам приятелка от две години…

— Това не означава, че…

— В този случай означава! Господи! Сигурен съм.

— Добре, добре, всички да се успокоят. — Рон беше станал на крака. — Просто се опитваме да стигнем до дъното на нещата. — Погледна сина си. — Никой не казва, че си гей. И тъй като не това е проблемът, искам да разбера какво общо има бягането ти от училище с господин Рийд.

— Тези хора са шайка лицемерни кретени — отвърна Ейдън.

— За кого говориш? — попита баща му.

— Учителите, администрацията, всичките. Никой от тях няма достойнството да се изправи и да каже: „Хей, ние не сме съгласни с всичко това. Няма да го прилагаме". Щом не го правят, излиза, че са съгласни с тези средновековни лайна. А аз не искам да съм част от това. Не искам да бъда лицемер. Не искам да ходя в тяхното училище.

— Точно това казах и аз — съгласи се Джейни. — Ейдън реши, че трябва да направи нещо.

— Чакай малко — прекъсна я Кейт. — И ти ли бягаш от училище?

— Не, но ако уволнят господин Рийд, ще спра да ходя.

— Тя е в осми клас — каза Ейдън. — Те не са получили писмото, затова няма на какво да се реагира. Но при средните училища е по-различно — обясни той. — Трябвало е да му се опълчат, но вместо това те — или поне ние в „Свети Игнатий" — просто са си затраяли. Така че ако не искам да бъда свързван с това, а аз не искам, нямам друг шанс. Трябва да напусна.

— Аз също смятам, че постъпва правилно — съгласи се Джейни.

— Е — започна Рон, — не мога да отрека, че становището ви е идеалистично. Онова, което не разбирам, е защо не дойдохте при мен и майка ви, за да поговорим по въпроса. В това семейство обсъждаме проблемите си, нали?

Ейдън изпръхтя.

— Просто щяхте да ни кажете да не го правим.

— Не е вярно — възпротиви се Кейт. — Щяхме да поговорим точно както правим сега.

— И накрая щяхте да решите, че не бива да правя нищо.

— Може би щяхме да решим да сториш нещо по-различно, което нямаше да повлияе зле на последния ти срок.

— С други думи — нищо.

— Не, не нищо. Може би отворено писмо от теб до „Кро-никъл" или архиепископа. Или всички ние можехме да отидем в „Свети Игнатий" и да кажем на администрацията, че ако не заемат различна позиция, ще те отпишем от училището им. Точно това смятам, че трябва да направим. Сигурен съм, че можем да измислим и нещо по-добро. Но не е редно просто да бягаш от училище и да изчезваш за ден-два, Ейдън. Двамата със сестра си правите нещата за мен и майка ви прекалено трудни. Ясно?

— Не знам, татко. Нямам представа какво трябваше да направя.

— Разполагаме с цял уикенд — отговори Кейт. — Това ни дава малко време за размисъл. Какво ще кажеш?

Ейдън се намръщи и сви рамене.

— Предполагам, че няма проблем.

— Предполага, че няма проблем? — Второто питие на Рон беше на привършване, той говореше тихо, за да не могат децата, които се намираха някъде из къщата, да го чуят. — Я стига.

— Просто иска да се покаже като съвестен младеж пред нас.

— Мислиш ли, че ми пука дали е съвестен? Говорим за колежите, в които може да влезе, за бъдещето му. Това е единственото важно нещо. А не дали ще уволнят някакъв учител, който може да е или да не е гей. Сериозно? Това проблем ли е? Какво ще кажеш за този половин милион, който изхарчихме за частното им образование, за да могат — внимавай — да получат шанс в един мега конкурентен свят да влязат в правилния колеж? Не сме ли им дали ясно да разберат всичко това досега?

— Наясно са, Рон. Знаят какво е заложено.

— Бих се съгласил с теб преди няколко дни, но вече не съм толкова сигурен. Току-що станах свидетел на някакво самодоволно морално позьорство и си задавам въпроса: „Това моите деца ли са? Защо рискуват всичко, което сме направили за тях?". Нима разбират ситуацията наистина?

— Разбират я, Рон. Ще се опомнят. Просто се опитват да направят онова, което смятат, че е правилно.

— Колко мило от тяхна страна.

— Ще се опомнят.

— По-добре да го сторят.

Бет намери името Лори Шоу под една от шестте пощенски кутии пред входа на лобито на сградата на „Грийн Стрийт", която беше сравнително модерна и добре поддържана. Натисна бутона и зачака.

Лори беше жената, която имаше афера с Франк Риналди, жертвата от тази сутрин. Макар да не беше заподозряна за трагедията на семейство Риналди, тя беше любовница на съпруга. Като такава — независимо дали беше заподозряна, или не — трябваше да бъде подложена на разпит от разследващите инспектори.