Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Рон седеше в своя фотьойл за четене. Кейт се беше появила преди минута, беше му подала тежка чаша, пълна до половината с уиски, и беше отишла да погледне през прозорците.

Той каза зад нея:

— Може би трябва да отидеш да ми налееш още едно питие, докато се наслаждавам на това.

Кейт се обърна към него.

— Когато си готов, ще обсъдим следващото. — Тя отиде при него, седна на облегалката на фотьойла и докосна черната перла на верижката. — Все още не мога да повярвам, че ми подари това нещо.

Рон вдигна поглед.

— Смяната на темата няма да помогне. — Отпи сериозна глътка от питието си. — Радвам се, че ти харесва.

— Великолепно е. — Кейт сложи ръка на рамото му. — Приготвям чудесна вечеря. Всичко ще бъде наред.

— Може би няма.

— Разбира се, че ще бъде. Това е просто един клиент. Губил си клиенти и преди.

— Не и като този. Спечелихме десет милиона долара миналата година и дванадесет предишната. Това не са пари, които можеш да изкараш за няколко седмици. А шибаният Джеф…

— Не е виновен той, Рон, просто…

— Не се заблуждавай за шибания Джеф. Той все още работи с „Текей", шибания ми клиент, защото не Джеф прецака нещата. Аз бях. Само дето не прецаках всичко. Направих каквото трябва. Предвид онова, с което трябваше да работя — тези хора просто не искат да повярват, че американските закони не позволяват да извършват такава дейност. Не ми пука, че в Япония или Китай е позволено. Нагласянето на цените тук е престъпление. Аз ги спасих. Постигнах огромен успех, най-добрия възможен резултат. Най-добрия.

— Сигурна съм, че е така, Рон, но…

— Но междувременно — съпругът й вече се беше въодушевил — заради моето посрамване и недостойно поведение трябваше да се поклоня пред шибания господин Хироши и да му кажа, че напускам. Докато в същото време спечелих проклетото дело и го предпазих от влизане в затвора. Голяма работа, че трима от хората му ще бъдат тикнати зад решетките? Ще получат минимални присъди — не повече от две години, пред доста по-сериозни алтернативи. Самият Хироши щеше да получи двадесет. Знаеш ли кой му спаси задника? Искаш ли да познаеш?

— Не — отвърна Кейт. — Знам, че си бил ти. Всички знаят, че си бил ти.

— Питай Джеф дали е така.

— Джеф също знае, Рон. Наистина.

— Каква полза имам от това? Каква полза имаме ние от това? Джеф трябваше да ме подкрепи и да ги остави да се шибат. Вместо това той любезно се съгласи да ги представя и да ме държи настрана. О, и след като той ще работи с „Текей", а не аз, неговите доходи се увеличават, а моите намаляват. Но това няма значение — какво, по дяволите, да правя със съдружниците си? И със собствените си акции?

— Какво си очаквал да направи Джеф, Рон? „Текей" все още е с вашата фирма, при вас е, момчета. Джеф не може да се откаже от десет милиона годишно.

— Естествено, че може! Бина не си знае парите. Все още получава доста добри доходи. Можеше да ме подкрепи, вместо да ме хвърли на вълците. — Рон отпи нова голяма глътка и най-накрая се успокои малко. — Може би ще напусна. Ще започна наново сам.

Кейт стисна рамото му.

— Нека първо видим как ще се развият нещата — каза тя. — Не е необходимо да взимаш решението днес.

Кейт стана и отиде отново до щорите, за да погледне навън.

— Децата се прибират. Най-накрая. Слава Богу. — Млъкна, за да си поеме въздух. — Не мисля, че трябва да викаме на Ейдън.

— Не. — Рон наклони чашата си на една страна. — Опазил ни бог да покажем гнева си пред нашите шибани сладурчета, които до голяма степен спомогнаха още повече да ми се прецака денят.

Кейт поклати глава.

— Няма да се почувстваш по-добре.

— Не се знае. Много ми се иска поне веднъж да опитам и да видя какво ще излезе. Кой знае, може би през всичките тези години сме бъркали, когато сме се осланяли на мира, любовта и разбирателството.

— Справяме се добре. Ейдън е добро хлапе. Ще разберем каква е причината за всичко. Викането няма да го научи на нищо, само ще му покаже колко страшен можеш да бъдеш.

— Може би искам точно това?

Кейт отиде до фотьойла на съпруга си и падна на колене пред него. Сложи ръце върху неговите, наведе се и го целуна.

— Нямаш нужда да бъдеш лош. Искаш да те обичат и уважават, и ако им се развикаш, ще си помислят, че си просто един задник.

Рон затвори очи и изпусна дълга въздишка.

— Знам, знам — отвърна накрая той. — Разбира се, че ще бъдем разумни. Разбира се, че ще обсъдим всичко. Но така ми се иска поне веднъж да изпусна парата. Баща ми я изпускаше постоянно с мен.