Джон Лескроарт: Фатална изневяра

— Питаш ме просто ей така ли?

— Трябва да се възползвам от възможността да танцувам от време на време. Какво ще кажеш?

— Засега нямам ангажименти, но и двамата знаем, че това може да се промени. Не се опитвам да се правя на недостъпна, Алън, просто…

— Хей! Наистина. Разбирам те, но ще продължа да те моля, докато не ми кажеш да престана. Искаш ли да спра?

— Не.

— Добре. Впиши ме в графика си тогава. Седем часа у вас.

— Дадено.

Личната линия на Рон Джеймисън звънеше пронизващо в офиса му. Мъжът погледна часовника си и установи, че е седем часът. Навън, през стъклените му стени, двадесет етажа над градските улици, беше пълен мрак. Наистина трябваше да се прибира у дома. Можеше да игнорира това обаждане и да го остави да бъде прехвърлено на гласовата поща. Щеше да се оправя с него през уикенда. Но в крайна сметка беше личната му линия. Някой, когото познаваше. Някой, който имаше нужда от него.

Рон въздъхна и вдигна слушалката.

— Ало.

— Рон? Здравей. Много се радвам, че успях да те хвана. Обажда се Бина.

— Радвам се да те чуя. Съжалявам, че не се обадих през изминалите два дни, но просто се опитвам да се справя със случилото се. Сещаш се за какво говоря. Ти как си?

— Не особено добре. Толкова съм самотна и изплашена! Не мисля, че някога ще се оправя.

— Знам как се чувстваш. Като отворена рана е.

— Така е. Не знам кога ще зарасне, ако въобще това се случи някога.

— Разбирам те какво имаш предвид. Продължавай да се надяваш мъглата да се вдигне. Вярвам, че ще се случи, макар в момента да съм песимистично настроен. Но стига за това… как мога да ти помогна?

— Малко е… Знам, че е малко странно, но може ли просто да поговорим?

— Разбира се. Винаги съм насреща.

— Сигурна съм, че Джеф не се е самоубил. Не знам какво да правя по въпроса. Имам предвид, че ти беше най-добрият му приятел. Можеш ли да намериш логиката в действията му?

Рон изпусна една дълга въздишка.

— Разбирам те — отвърна той. — Трудно е да се приеме. Мисля, че някак си връзката му с Питър…

— Не! Не е това. Не искам да съм груба, но… Искам да кажа, че това не е свързано с Питър Аш. Става въпрос за Джеф — той наистина не се е самоубил, Рон. Кажи ми честно, вярваш ли, че го е сторил?

Още една въздишка.

— Не знам какво да кажа, Бобче. Патологът не се ли произнесе вече? Колкото и да е болезнено, мисля, че заключението е ясно.

— Не и за мен. Сигурна съм, че никога не би ме изоставил по този начин. А и защо би държал пистолета с дясната си ръка? Ами самият пистолет?! Откъде се взе?

— Смятах, че е един от сувенирите му…

— Не. Не. Не. Двете оръжия все още са в сейфа ни, Рон. Не е едно от тях.

Мъжът прочисти гърлото си.

— Може би е имал още един, заключен в офиса му. Вероятно е използвал него.

— Не е вярно, Рон. Защо го казваш, след като си наясно, че не е истина? Джеф имаше само два пистолета, както и ти. Четири напълно еднакви пистолета. Донесохте ги заедно у дома. Знаеш, че съм ги виждала стотици пъти. Нямал е трети пистолет. Знаеш го.

Последва кратко мълчание.

— Не знам какво намекваш, Бобче.

— Не го е убил собственият му пистолет, Рон, това се опитвам да ти кажа. А кой друг притежава такъв?

— Боже мой, Бина. Какво намекваш? Не си мислиш, че…

Гласът на жената пресипна. Очевидно плачеше, беше близо до тотален срив.

— Не знам какво друго да мисля, освен че не е бил пистолетът на Джеф. Просто се чудех — моля те да ми простиш, Рон, дали няма как да е бил един от твоите.

Последва кратка пауза.

— Разбира се, че ще ти простя. Истината, Бина, е, че вече не притежавам тези пистолети. Отървах се от тях преди месеци. След като Кейт беше ранена, ги предадох. Не исках повече оръжия в живота си. Случи се през юни, ако не ме лъже паметта.

— Откъде да съм сигурна в това?

— Какво имаш предвид?

— Откъде да съм сигурна, че си се отървал от пистолетите през юни? Имаш ли някакво доказателство? И от ключовете за яхтата ни ли се отърва? Не можеш просто да кажеш нещо и то да изчезне по магически начин. Откъде да съм сигурна, че един от тези пистолети не е онзи, с който си застрелял Питър и си хвърлил в океана, а другият не е онзи, който си използвал при Джеф?

Тишина.

— Просто си мисля, Рон. Едва сега ми се изясняват нещата.

— Не, Бина, недей… Жената му се разкрещя:

— Какво се случи? Какво точно се случи, че реши да убиеш моя Джеф? Как започна всичко? Да не би Питър да е имал афера с Кейт? Това ли е? Това ли е причината за всичко? Затова ли го намрази и го уби?