Джон Лескроарт: Фатална изневяра

— Щеше ми се да стоваря целия божи гняв върху тях — каза Бет. — Да го провокирам на работното му място, след което да се прибере у дома, където да бъдат двамата с Кейт. Исках да ги питам за Питър, да им изложа мотива, който Рон е имал. Да чуя обясненията му къде са пистолетите му. Да ми предостави алибито си за двете убийства. Но не съм си и мечтала да дойде тук.

— Трябва да се погрижи за Бина — каза Айк. — Да я неутрализира по един или друг начин.

— Значи тя е нашата примамка? Това малко ме изнервя. Партньорът й сви рамене.

— Просто така се случи. Не казвам, че планът беше кой знае колко оригинален, но когато дойде тук, не трябва да му позволяваме да се доближава до нея. Аз се притеснявам за друго: дали ще проговори, ако му направим засада и започнем да му задаваме въпроси?

— Може би не. Може би няма да го стори. Вероятно ще се панира. Или ще се обади на адвоката си. Но каквото и да се случи, ще е изгубил всякаква почва под краката си и много лесно ще се срине. Не се тревожи. Ще го пипнем. Ако не тази вечер…

— Добре, но все пак се тревожа. Няма да дойде тук, за да говори, нали се сещаш?

— Да, мисля, че съм наясно с това.

— Така че…

— Така че ще я караме както дойде.

Звънецът звънна и камбанките зазвучаха в къщата.

— Момент!

Въпреки инструкциите на инспекторите да остане в офиса и при никакви обстоятелства да не приближава предната врата, Бина беше хукнала право към нея.

Преди Бет и Айк дори да могат да станат, жената вече беше стигнала на две крачки от вратата.

Докато вадеше пистолета си и ставаше от дивана, Бет избълва едно „Мамка му". Без да обръща внимание на болката в краката си, тръгна след госпожа Кук.

През матираното стъкло се виждаше силует. Бина хвана дръжката, завъртя я и отвори вратата.

Рон Джеймисън стоеше на постелката, точно под външната лампа.

— Бина — каза той приятелски. Ъгълчетата на устата му играеха в лека усмивка. — Толкова се радвам да те видя.

Вратата отчасти блокираше видимостта на Бет, но когато заобиколи ъгъла, видя, че Бина вдига дясната си ръка, в която имаше нещо тъмно и метално.

Инспекторката веднага осъзна какво се случва — съпругата на убития Джеф имаше намерение да стреля с 9-милиметровия „Та-рик", който беше извадила от сейфа. Айк съвсем безотговорно и глупаво я беше оставил сама през последните двадесет минути.

— Бина — провикна се Бет. — Хвърли го! Хвърли го! Жената се обърна едва към нея, на лицето й беше кацнало

ужасено изражение, и за миг застина.

Точно навреме, за да може Айк, който беше тръгнал към нея от другата страна на антрето, да я сграбчи, да посегне към пистолета и да й го отнеме. Тя падна на колене и заплака.

Рон приличаше на олицетворение на загрижеността и притеснението. Той пристъпи колебливо напред и прекрачи прага на дома на семейство Кук.

— Бет — попита той, — какво правиш тук? Бина добре ли е? Има ли нещо, което мога да направя, за да ви помогна?

В десет часа в деня преди Деня на благодарността Бет Тъли седеше на пейка, която гледаше към океана, близо до магазин „Сейфуей". Навън беше хладно и ясно, а улицата беше натоварена от редовните минувачи, спортисти, детски колички и кучета.

Бет беше облечена в свободни дрехи — черно долнище, туристически обувки и яке на „Джайънтс". Под него носеше служебното си оръжие на раменен кобур. Чакаше Кейт да пристигне и оглеждаше внимателно лицата на онези, които вървяха в нейна посока, като се опитваше да успокои нервите си. Стомахът й беше свит на топка.

Всичките й сетива й казваха, че не бива да е тук. След като имаше среща с Кейт, най-малкото, което трябваше да стори, беше да се обади на Айк и да го уведоми за плановете си. Не го беше сторила. Миналата вечер получи обаждане от приятелката си и сметна, че това е възможността, която чакаше от онази нощ у Бина, когато всичко стана ясно.

Опитваше се да убеди себе си, че Кейт не представлява опасност за нея.

Тази сутрин обаче въобще не се подвоуми дали да си вземе оръжието, или не.

Кейт беше предложила да дойде до къщата й на „Вашингтон Стрийт", откъдето да започнат разходката си, но Бет й каза, че предпочита да е на някое публично място.

Смяташе, че това може да се окаже от значение.

Появата на Кейт я извади от унеса й. Приятелката й се намираше от другата страна на улицата и чакаше светофарът да светне зелено. Дори от това разстояние виждаше, че изглежда състарена и депресирана, ръцете й бяха в джобовете на якето й, а раменете й бяха увиснали.