Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Бет стана, срещна погледа й и вдигна колебливо ръка, за да я поздрави.

Кейт прекоси улицата и двете жени се поздравиха с половин уста. Тръгнаха заедно към Голдън Гейт. След няколко крачки Кейт благодари на Бет за това, че е дошла да се видят, особено след като не беше длъжна да го прави.

Инспекторката сви рамене.

— Приятелки сме от дълго време, Кейт. Разбира се, че ще дойда, ако имаш нужда от мен.

Вървяха в мълчание, което ставаше все по-тягостно и по-тягостно, докато не стана напълно непоносимо за Бет. Тя имаше намерение да каже нещо — каквото и да е, но приятелката й най-накрая заговори:

— Наистина ли си мислеше, че е Рон?

— Все още смятам, че той е убиецът на Питър, ако това ме питаш.

— Естествено, че е това. Какво друго може да е?

— Не се ебавай с мен, Кейт.

— Няма доказателства. Никога не е имало никакви доказателства.

Бет реши да не отговаря.

— Знаеш защо Рон дойде в дома на Бина, Кейт. Защото тя му каза, че знае, че е убил Джеф. Както и Питър. Тя щеше да се обади на полицията — на нас — и да ни предостави всичките си доказателства, които са доста интересни. Той не искаше това да се случи.

— Но вие вече сте били в къщата… Изминаха още няколко крачки.

— Така е. — Бет нямаше какво да губи, ако кажеше истината. — Поставихме му капан, Кейт, и той се хвана в него.

— Искаш да кажеш, че ти лично си му поставила капан?

— Да. Разбери, Кейт, Рон трябваше да бъде спрян.

— Няма какво да се спира. Нямаше да убие никого.

— Освен Бина може би. В крайна сметка носеше пистолет в себе си. За какво му е бил, ако не е планирал да я убие?

— Какво ще кажеш за самозащита? Ако тя е имала намерение да го убие. Което, в крайна сметка, едва не направи.

— Не. Той дойде, за да я убие, както и всеки друг, който заплашваше да разкрие онова, което двамата сте сторили.

— Двамата? — Кейт спря и се обърна към инспекторката. — Някога ще се спреш ли, Бет?

— Не знам. Вероятно не.

— Дори без доказателства? Без свидетели? Дори след като Рон е бил на работа, когато Джеф се е самоубил, и четирима души могат да го потвърдят? Мисля, че всичко това ще е малко неудобно за теориите ти.

— Да, това си беше голяма изненада. Наистина смятах, че Рон е убил Джеф. Но алибито му е непоклатимо. Затова нямах друг избор освен да призная, че не той е убиецът на Джеф. Но ти си знаела вече, нали? Защото ти си го убила.

— Изгубила си си ума, Бет.

— Не мисля. Защо не ми кажеш какво прави през онази нощ,

Кейт?

— Трябва да се шегуваш с мен.

— Никак даже.

— Значи наистина вярваш, че Рон е убил Питър, а аз съм убила Джеф?

— Сигурна съм.

— Добре, кажи ми защо?

— Какво защо?

— Като за начало защо Рон е убил Питър? Убийството, което започна всичко това.

Бет килна глава на една страна и въздъхна.

— Отговорът на този въпрос ти е добре известен, Кейт. Защото ти спа с него.

— Веднъж, Бет. Само веднъж. Не това е причината. А и ако се замислиш, случи се шест месеца преди убийството на Питър.

— Но вероятно само няколко дни, след като Рон е научил, Кейт. Или ревността му се е трупала през всичките месеци и изведнъж е избухнала.

— И после какво? Рон просто се е обадил на Питър и му е казал, че иска да се видят…

— От телефона в офиса на Джеф, да. Не забравяй това.

— Не бих го сторила — отвърна Кейт. — Защо да го правя, нали си фантазираме тук. Какво е направил след това в твоя измислен свят?

— Знаем какво е направил. Извадил е своя пистолет сувенир от Ирак…

— Имаш предвид един от пистолетите, които предаде миналото лято?

— Точно него, Кейт. Може би не си наясно, че се води отчетност на всички оръжия, които биват предавани, и нито един от двата пистолета — или някой подобен на тях — не е в списъка. Проверих вече.

— Разбира се, че си го сторила. Но пак ще те питам: какво от това? Търсиш доказателства, които не съществуват. Вероятно си много отчаяна. Трябва да разбереш нещо, Бет. Питър беше опасен човек — обясни й Кейт. — Опропастяваше животи.

— Значи е заслужавал да умре? — Бет погледна приятелката си изпитателно. — Ами Джеф? Той също ли опропастяваше животи?

— Джеф мамеше фирмата, мамеше и нас. Всички го смятаха за много честен, но той крадеше клиентите на Рон, вършеше неща, за които никой не знае.

— Значи също е заслужавал да умре? Заради бизнес решенията си? Не мисля така.

— Тогава защо?

— Защото сте видели възможност и сте се възползвали от нея. Можели сте да накарате нещата да изглеждат така, сякаш той е убил Питър и след това се е самоубил. Единственото, което е трябвало да сторите, е да го хванете насаме и да го застреляте, след което да оставите една гилза в колата му и една — от същото иракско оръжие — на яхтата, защото сте знаели, че ще намерим следи от кръвта на Питър, където всъщност го е застрелял Рон. Взели сте втората гилза от липсващия патрон, което е било доста умно от ваша страна, не мога да го отрека. Така ни накарахте — нас, полицаите, да смятаме, че един и същ пистолет е убил Джеф и Питър. Свършили сте си работата, нали?