Джон Лескроарт: Фатална изневяра

— Да не би да ми казваш, че мислиш, че тя го е убила?

— Не, не тя. Помниш ли, че ми каза: „Ако някой спи с жена ти, убиваш го"?

— Разбира се. Такова е правилото. Значи съпругът й?

— Рон. Да. Той има комплект ключове от яхтата на Джеф Кук, защото двамата бяха партньори и добри приятели от времето на „Пустинна буря".

При тази новина, Айк се изправи на стола си.

— Ебаваш се с мен. Кажи ми, че е имал сувенирен пистолет.

— Всъщност имал е два.

— Как стигна до всичко това?

— Исках да разбера дали Бина и Питър са имали афера, което би дало мотив на Джеф, нали така? Затова й се обадих и вчера се срещнахме. Питах я направо дали е спала с Питър Аш. Въпросът буквално я накара да се залее от смях. Също така ми представи някои доста убедителни доказателства, че Джеф не се е самоубил.

— Като?

— Показа ми двата му сувенирни пистолета, които все още бяха заключени в сейфа им. Това е първото. Второто е, че е бил левичар. Нищо съществено, така е, но все пак… Накрая я попитах дали не е възможно Джеф да е имал трети пистолет, за който да не е знаела, защото кой друг би имал същия пистолет като този, който го е убил? Не й отне дори две секунди: Рон Джеймисън. Той също има два. Едно време излизали заедно, за да пострелят с тях. Бина каза, че е виждала пистолетите на Рон много пъти.

— Кучи син — каза Маккафри.

— Точно. — Бет поклати изморено глава. — Чувствам се като пълна идиотка, Айк. Защо не ти споменах за случилото се между Кейт и Питър по-рано? Поне щяхме да започнем да задаваме някои от правилните въпроси. Може би щяхме да спасим живота на Джеф Кук.

— Да не ми казваш, че Рон Джеймисън е убил и него?

— Със собствения си пистолет от „Пустинна буря", да. Айк грейна.

— Хей, ние разполагаме с този пистолет. Можем да… Бет вдигна ръка.

— Вече е сторено. Вчера отидох в лабораторията и ги накарах да разглобят проклетото нещо на части, за да потърсят отпечатъци върху магазина, гилзите или някъде другаде, но знаеш ли какво? Онзи, който е зареждал пистолета, го е почистил много добре. Няма никакви отпечатъци. Нито тези на Джеф Кук, нито на Рон Джеймисън.

— Защо му е на Джеф да се самоубива?

— Няма смисъл. От своя страна, Рон има доста причини. — Двамата стояха известно време в мълчание, докато накрая Бет не си пое въздух и не го изпусна. — Искаш ли да чуеш още?

— Разбира се.

— Веднага след като приключих с лабораторията вчера, се опитах да взема заповед за обиск на къщата на Рон Джеймисън, за да претърсим всяко едно кътче, да напръскаме с луминол дрехите му.

— Предполагам, че не си успяла. Бет поклати глава.

— Тъпата Мълър каза, че съм изчерпала квотата си за заповеди през този месец. Каква била основателната ми причина този път? Очевидно смята, че няма да намерим никакви оръжия в къщата на Рон, защото, ако моята теория е вярна, едното от тях вероятно е хвърлено в океана, а другото е в склада с уликите долу. Така просто ще търся нещо, което знаем, че не е там. Също така ме попита: „Не са ли и двата случая закрити? Господин Пател не определи ли този с господин Кук като самоубийство? Да не би отново да е открит? Защо, по дяволите, ми губиш времето?".

— Сладурско.

— Не е. Мразя тази жена.

— На мен също не ми е любимка. Но къде се намираме в момента?

— Не знам. — Бет въздъхна тежко. — Знам, че е Рон.

— Кажи ми отново защо е убил своя партньор и приятел?

— Защото бедната и наивна Бина се е обадила на Кейт, след като отидохме първия път да искаме разрешението на Джеф да претърсим яхтата му. Кейт, също толкова наивна, колкото приятелката си, е предала наученото на Рон, който вероятно е сметнал, че ако успее да обвърже Джеф с яхтата — две еднакви гилзи биха свършили работата, ще успее да се измъкне елегантно. Какво мислиш?

— Мисля, че е перфектно. — Айк погледна Бет. — Как да пипнем кучия му син?

— Това няма да ти хареса и наистина много съжалявам, но нали се сещаш за вечерята, за която говорихме?

— Направих резервация в „А16". Невероятно добър италиански ресторант, за който знам, че ти е любимият. Седем и тридесет трябва да сме там, затова ще те взема в седем.

— Нали се сещаш за разговора ни за срещите с ченгета…

— Нещо е изникнало.

— Съжалявам, Алън, но наистина изникна.

— За цялата вечер?

— Не знам докога, но може да продължи до доста късно. Най-важното е, че трябваше да се случи и ще се случи тази вечер.

— Добре.

— Звучиш ми малко разочарован.

— Разочарован и нещастен, но не е като да не си ме предупредила. Ще го преживея някак си. Какво ще правиш утре вечер?