Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Бина застина, очите й се изцъклиха.

— О, боже мой — каза тя. — Рон.

Не беше първи петък от месеца, а четвъртък, но предвид ужасните събития от миналата седмица Рон сметна, че един приятен обяд в „Самс Грил" ще им се отрази много добре.

Той пристигна първи и поръча обичайното си мартини. След като получи питието си, Стефано остави завесата леко отворена и той успя да види съпругата си да върви към него покрай другите сепарета. Въпреки всичко, което й се наложи да преживее през изминалите две седмици, както и през последните шест месеца, откакто беше ранена, тя все още излъчваше топлота и доброта.

Също така беше изключително красива. Добре поддържана и сочна, с дълга до раменете тъмна коса и кафява вълнена рокля, която подчертаваше по чудесен начин тялото й. Когато стигна по-близо до него, забеляза, че носи златната верижка с черна перла, която й подари тук в „Самс Грил", преди цялата лудница да започне.

Рон стана и дръпна завесата, за да я посрещне, прегърна я за един дълъг момент, след което я дари с целомъдрена целувка по устните и още една, която никак не беше като първата.

— Много се радвам, че се съгласи да дойдем — каза й, докато се разполагаха.

— Ти ми спаси живота — отвърна Кейт. — Четири часа са много повече, отколкото мога да издържа с тази жена.

— Как е Бина? — попита Рон.

— Сломена. Точно както очакваше. Дори по-зле.

— Как така?

Кейт разпъна салфетката на скута си.

— Изглежда, отказва да приеме, че Джеф се е самоубил, сякаш така може да го върне. Явно е на сериозни антидепресанти, които я карат да си въобразява разни неща. Познаваш ли секретарката на Питър Аш, Тереза? Жената, която се самоуби?

— Бегло. Какво за нея?

— Нищо особено, просто Бина смята, че някой я е бутнал пред трамвая. Същият, според нея, който е убил Джеф.

— Някой съмнява ли се, че Джеф се е самоубил? Не казаха ли вчера или онзи ден, че е било самоубийство?

— Да, но тя не го вярва. — Кейт млъкна за миг. — Пита ме за пистолетите ти.

— Пистолетите ми?

— Сувенирите ти от Ирак. Очевидно са същите като онзи, с който се е застрелял Джеф.

— Така е. Май четох за тази иракска връзка, но сметнах, че става въпрос за неговите. Мислех, че има няколко.

— Според Бина е имал само два. Те все още са в сейфа в къщата им.

Рон кимна, вдигна чашата си с мартини и отпи глътка от нея.

— Знаела е само за два.

— Имал ли е и други?

— Поне още един, който държеше в сейфа в офиса си. Обзалагам се, че ако полицията се зарови малко по-надълбоко, ще открие поне още два.

— Трябва да й го кажа — отвърна Кейт. — Останах с впечатлението, че си мисли, че става въпрос за един от твоите пистолети.

— Смята, че съм участвал в убийството на Джеф? Това е нелепо.

— Казах й същото, разбира се, но тя продължи да настоява за пистолета, макар да й обясних, че вече не разполагаме с тях.

Рон се изненада.

— Но…

Кейт поклати пламенно глава.

— Вече не са у нас, Рон. Помня, че ги предаде през май или юни тази година. Сигурна съм, че не съм сънувала. Трябва да си спомняш. Убедена съм, че помниш.

Рон мълча известно време, за да осмисли думите на съпругата си, след което срещна погледа й и го задържа, докато не получи едва доловимо кимане и намек за усмивка. Вдигна запотената си чаша и каза:

— Случиха се толкова много неща с теб и с децата, че почти не помня какво съм правил.

— Точно така.

— Но не мога да повярвам, че Бина смята, че аз…

— Не мога да я виня, Рон. Може да повдигне обвинение, но не мисля, че ще издържи в съда. Дори след като научи, че вече не пазиш пистолетите си, не си промени мнението. Не мисля, че има нещо, което може да го промени. Тя иска да обвини някого. Просто е сломена.

— Каквито сме всички ние. Кейт хвана съпруга си за ръката.

— Като се заговорихме, ти как си?

Рон се подвоуми за миг, срещна погледа й и проговори с половин уста:

— Не особено добре. Няма да те лъжа, светът ще е различен без него. Ще ми трябва време, за да свикна. Не че нямахме своите различия. Не мога да кажа, че ми липсва, след като ме прецака, но все пак се познаваме от цяла вечност. Наистина просто ще е необходимо известно време, това е всичко.

— Време, което вероятно ще си струва, Рон. След като вече го няма да стои на пътя ти, нищо не може да ни спре. — Кейт отново го хвана за ръката. — Нека изчакаме малко. Всички са наясно, че твоят партньор и приятел се е самоубил. Съвсем спокойно можеш да кажеш, че нямаш сили да станеш от леглото и да не ходиш на работа засега.