Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Вече не знам в какво вярвам. Според мен я е накарал по някакъв начин да го стори. Не знам как. Но нещо подобно може да се случи… Случи се и с Джеф.

Нещо подобно като да бъдеш блъснат пред трамвай, помисли си Бет. Нямаше никакъв смисъл. Попита я:

— Разполагате ли с нещо, което да потвърди твърденията ви?

— Разбира се — отвърна жената. — Затова се съгласих да разговарям с вас.

— Знаете нещо за Тереза, което…?

— Не. Не за Тереза. За Джеф. Някой е убил Джеф и го е направил така, че да изглежда като самоубийство. Естествено, мога да го докажа.

Бет се пресегна и сложи ръката си върху тази на Бина.

— Онази нощ, в която дойдохме с партньора ми, вие знаехте ли…

— Онова, което открих впоследствие ли? Не. Бях прекалено сломена, за да мога да мисля, но оттогава…

— Сте намерили някакво доказателство?

— Точно това се опитвам да кажа. Трябва да разкрия истината.

— Аз съм тук и изгарям от нетърпение да разбера за какво става въпрос. — Надеждата на Бет за правдоподобна история се разпадаше с всяка дума, излязла от устата на госпожа Кук, но въпреки това трябваше да я изслуша и да получи шанс да зададе собствените си въпроси.

Бина вече беше станала на крака.

— Само да си взема папката. Сега пък папка, помисли си Бет.

Госпожа Кук се върна след десет секунди и отново седна. Отвори папката и извади от нея жълта тетрадка, в която си беше водила бележки.

— Добре — започна тя, — номер едно. Пистолетът. Когато Джеф се върна от Ирак — знаете, че беше в „Пустинна буря", нали? Добре. Когато се върна, донесе два полуавтоматични пистолета, иракско производство, като сувенири. Точно два броя.

— Добре.

— Добре. — Бина се усмихна. — Да се разходим, какво ще кажете?

Жената отново стана от стола си. Бет я последва през дизайнерската кухня и през коридора, докато стигнаха до домашния офис на съпруга й — в него имаше черно кожено кресло и диван за двама, две стени с книги и се носеше лек аромат на пури. Бина вече беше махнала някои от книгите от една от стените и отвори малък сейф.

От него извади пистолет, който показа на Бет и остави на бюрото зад нея. Приличаше на същото оръжие, с което Джеф се беше самоубил.

— Не се тревожете — каза Бина, — не е зареден. Магазините и патроните са в задната част на сейфа. — Извади втори пистолет и го остави до първия. — Два броя. Това е всичко, което донесе у дома. Всичко, което някога е имал. Проверете сама, за да се убедите.

Бет погледна сейфа. Нямаше други оръжия. Бина взе пистолетите и ги прибра отново в сейфа, затвори го и завъртя ключалката.

— Два пистолета, които все още са тук. Джеф нямаше друго оръжие. Ще ме попитате какво ще кажа за пистолета, с който се е самоубил и с който е убил Питър? Откъде се е появил? Добре, да се върнем.

Въпреки здравия си разум, въпреки нерационалното становище за случилото се с Тереза Болейн Бет започваше да вярва в разказа на Бина Кук и я последва обратно в трапезарията.

Седнаха отново на масата, където жената взе папката си.

— Това е така нареченото предсмъртно писмо, което Джеф ми изпрати по имейла, както се предполага от лаптопа в колата си. Вече сте го виждали, но…

Домакинята зачете:

— „Скъпа Бина. Моля те да ми простиш. Те ще разберат за Питър и мен, а не искам да те подлагам на това. Така ще е по-добре за теб. Обичам те. Джеф."

Очите на Бина се напълниха със сълзи.

— Джеф не е написал това писмо, инспектор Тъли. Получавала съм поне петстотин имейла от него и никой от тях не започва със „Скъпа Бина". Когато ми е писал, винаги ме е наричал „Бобче". „Бобче", а не „Бина". Всеки един проклет път.

Можете да проверите. А и докато сме на темата. Той никога не се е подписвал като „Джеф". Винаги е бил „Фреди". Дори вече не си спомням поради каква причина. Искам да кажа, че ако Джеф беше написал този имейл, което той определено не е сторил, щеше да е за Бобче от Фреди. Няма как да е по-ясно, не мислите ли? Просто не е написал това писмо.

Бина избърса сълзите от лицето си. Видимо беше доволна от заключенията си.

— Както и да е, предоставих ви две сериозни доказателства. Първо, не е имал трети пистолет. Второ, никога не е писал този имейл. Ето ви и номер три: Джеф беше левичар.

Бет килна глава на една страна, това беше интересно.

— Застрелян е от дясната страна на главата. Не би тръгнал да се застрелва със слабата си ръка. Помислете. Ако е искал да го стори, щял е да държи пистолета с лявата си ръка.

Бет не каза нищо.

Бина, която очевидно беше изтощена, намери една хартиена салфетка и избърса сълзите си. Най-накрая погледна инспектор Тъли и я дари с бегло подобие на усмивка.