Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Рон сви рамене.

— Ще правим крачките една по една, нали?

Някой дръпна завесата и облеченият в смокинг Стефано поздрави екстравагантно Кейт, като й целуна ръката.

— Доста време мина. От сега нататък идвайте поне веднъж месечно или ще изпращам някого да ви вземе.

— Обещавам да го сторя — отвърна Кейт и погледна Рон, — но имах добро извинение за отсъствията си.

— Без повече извинения — каза Стефано. — Бяло вино?

— Шардоне, ако обичаш.

— Идва. Наистина е чудесно, че сте тук.

— Аз също се радвам, че те виждам, Стефано. Благодаря ти. Когато сервитьорът ги остави, Рон каза:

— Опитай се да бъдеш още по-очарователна. Накарай хората да те харесват още повече.

— Ще поработя по въпроса — отвърна Кейт и отново го хвана за ръката. — Какво ще правим с Бина?

— Веднъж справи ли се със загубата, всичко ще бъде наред. Тя идва от много богато семейство, така че няма да има никакви проблеми в това отношение. Макар че ако някога се нуждае от помощ от фирмата, винаги ще й осигурим такава.

Кейт кимна и въздъхна.

— Какво мислиш, че е сторил Питър на Джеф?

— Не знам — отвърна Рон, — но сигурно е било ужасно. Жената сниши глас и се наведе към съпруга си.

— Може ли да е по-лошо от онова, което стори на нас? — Разбира се, когато Кейт разказа на Рон какво се беше случило, тя се изкара жертвата, а не прелъстителката. Според нейната история Питър беше започнал всичко, а тя се беше поддала в момент на слабост.

— Все още сме заедно — отвърна съпругът й. — Може би в крайна сметка Джеф и Бина не са били толкова силни, колкото нас.

— Въпреки това изглеждаха такива, нали?

— Може да се поспори по темата. Истинският въпрос е дали наистина го е извършил Джеф.

— Имал е възможност да го стори.

— Не забравяй, че е пазил пистолетите през всичките тези години.

— Оръжия — каза отвратена Кейт. — Голям проблем са, не мислиш ли?

— Ако разполагаш с такива — отвърна Рон, — не се замисляш много дали да ги използваш. Точно така се случват лошите неща.

Огромното отворено пространство, в което се намираше отдел „Убийства", беше потънало в петъчноследобедна летаргия, всяко бюро с изключение на едно беше изоставено. Вероятно Айк Маккафри също нямаше да е на работното си място, само дето най-накрая беше свидетелствал в делото на Раул Санчес и искаше, преди да си отиде у дома, да си провери пощата, за да види какво ново. Също така писа на Бет и я уведоми къде може да го намери, ако нещо изискваше навременната им намеса.

Партньорката му вероятно работеше. Айк разбра, че са поели нов случай в „Мишън" и не очакваше да я види тук. Само дето вдигна поглед и я видя да върви към него. Не я беше усетил кога е дошла. Дари я с приветлива усмивка, която изчезна почти веднага.

— Какво има?

— Доста неща, бих казала — отвърна тя. — Но най-вече самата аз.

— В какъв смисъл?

— Предполага се, че трябва да съм отборен играч — двамата с теб сме екип, а има някои неща за Питър Аш, които не съм ти казвала. Ти имаше своите проблеми с менингита на Хедър, но това не е извинение. Просто ми се изпари от ума.

Айк избута стола си назад от бюрото и я изгледа сериозен.

— Каквото и да е, смятай, че си опростена. Случило ли се е нещо лошо?

Бет си пое дъх.

— Вероятно заради това Джеф Кук се е самоубил. Достатъчно лошо ли е?

Челюстта на Айк подскочи и той кимна спокойно.

— Бих казал, че е десетка.

— Аз също.

— Кажи ми какво става.

Бет се подпря на ръба на бюрото му.

— Помниш ли жена на име Кейт Джеймисън? Срещна я на погребението на Аш.

— Не мисля, че бих я забравил. Прилича на филмова звезда.

— Точно за нея говоря. Тя ми е приятелка, всъщност най-добрата ми приятелка от колежа насам. Бяхме двете по време на случилото се във Фери Билдинг. Кейт също беше ранена. По-лошо от мен. Едва не умря.

— Продължавай.

— Мина през доста проблеми — през наистина доста — и не исках да й причинявам допълнителни главоболия. — Бет се подвоуми, но въпреки това продължи: — Дори след като разбрах, че е имала заигравка с Питър Аш.

Навън на улицата, четири етажа по-надолу, се разнесе клаксон на кола, изскърцаха гуми и метал се вряза в метал. Надигна се вой на автомобилна аларма.

Айк се намръщи, скръсти ръце и се облегна на стола си.

— Трябваше да ти споделя всичко това веднага щом го научих — каза Бет, — но ти си имаше достатъчно тревоги на главата заради Хедър и някак си се убедих, че Кейт може да е спала с Питър, но това не означава, че го е убила. Въобще не смятах, че подобно нещо е възможно. Честно. Затова не сметнах за необходимо да ти споделя. Сега осъзнах, Айк, че това е било огромна грешка.