Джефри Дивър - Часовникаря

Простичък живот. Затова Пуласки се чувстваше доста некомфортно на срещата с Джордан Келър, партньора на Бенджамин Крийли. След като жребият в колата на Сакс определи той да разпита бизнесмена, младият полицай си уговори среща с Келър, който току-що се беше върнал от командировка. (Самолетът му , буквално „му“, не кой да е самолет, тъкмо се беше приземил и шофьорът му го караше към града.)

Пуласки вече съжаляваше, че не си избра барманката. Винаги се чувстваше неловко сред богаташи.

Келър имаше кантора в долен Манхатън и искаше да отложи срещата с Пуласки. Сакс обаче настоя и бизнесменът се съгласи да го посрещне в кафенето на приземния етаж на сградата, в която работеше.

Новобранецът влезе в централното фоайе на „Пен Енерджи Трансфър“, впечатляващ салон с огромни прозорци и мраморни статуи. На стената имаше големи снимки на тръбопроводите на фирмата в различни цветове. Изглеждаха по-скоро като художествено произведение, отколкото като заводска апаратура. На Пуласки му харесаха.

В кафенето Келър забеляза униформата и му помаха. Пуласки си взе кафе и двамата се ръкуваха. Келър бе едър мъж с коса, заресана върху голото му теме. Носеше тъмносиня, безупречно изгладена риза. Яката и маншетите бяха бели, имаше лъскави златни ръкавели.

— Благодаря, че се съгласихте, да се срещнем тук — каза бизнесменът. — Опасявам се какво ще си помислят клиентите, ако видят полицай в кантората ни.

— С какво се занимавате?

— Със счетоводство. Напрегната професия. — Келър отпи глътка кафе, кръстоса краката си и добави тихо: — Това, което се случи с Бен, е ужасно. Наистина ужасно. Не мога да повярвам, че се случи… Как го приемат съпругата и синът му? — Поклати глава и си отговори сам: — Как биха могли да го приемат. Сигурен съм, че са дълбоко покрусени. И така, с какво мога да ви помогна, господин полицай?

— Както вече споменах, разследваме обстоятелствата около смъртта му.

— Ясно, готов съм да ви помогна, с каквото мога.

Келър не изглеждаше смутен, че говори с полицай, и не се държеше снизходително към човека, който печелеше хиляда пъти по-малко от него.

— Господин Крийли имаше ли проблеми с медикаменти?

— Не съм забелязал. Знам, че по едно време вземаше обезболяващи за гърба си, но това беше отдавна. Не съм забелязвал да е… как да кажа? Пристрастен. Но нека уточня, че не бяхме много близки. Бяхме различни. Заедно работехме и се познавахме от години, но не се интересувахме от личния живот на другия. Извън официалните вечери с клиенти сме излизали на ресторант веднъж — два пъти годишно.

Пуласки се върна на основната тема:

— Ами наркотици?

— Бен ли? Не.

Келър се изсмя.

Пуласки се замисли за въпросите, които искаше да зададе. Сакс му беше казала да ги запомни наизуст. Ако постоянно гледа бележките си, щял да изглежда непрофесионално.

— Срещал ли се е с хора, които са ви се сторили съмнителни, с някого, който има вид на престъпник?

— Не и в кантората.

— Казали сте на детектив Сакс, че бил потиснат.

— Да.

— Знаете ли защо?

— Не. Нали ви казах, не разговаряхме за личния си живот.

Бизнесменът постави ръцете си на масата и тежките ръкавели изтропаха силно. Цената им вероятно се равняваше на месечната заплата на Пуласки.

„Успокой се — опита се да си внуши полицаят. — Може да носи злато, но ти имаш пистолет.“

— Освен депресията забелязвали ли сте нещо необичайно в поведението му наскоро?

— Да, може да се каже. Пиеше повече от обичайното, дори когато отивахме на обяд с клиенти. Започна да играе комар. На два пъти пътува до Лае Вегас и Атлантик Сити. Преди това никога не го е правил.

— Познато ли ви е това? — Пуласки подаде на бизнесмена две снимки на останките от документи, които Сакс бе намерила във вилата на Крийли в Уестчестър. — Това е някакъв счетоводен документ.

— То се вижда — малко надменно отбеляза бизнесменът, но не нарочно.

— Това е било намерено в дома на Крийли. Имате ли представа какво означава?

— Не. Откъде са взети тези листа? Защо са толкова намачкани?

— Така ги намерихме.

Сакс бе посъветвала Пуласки да не споменава, че е имало опит да бъдат изгорени. „Да ги тикнат някъде, а?“ — попита Пуласки. После си помисли, че не би трябвало да използва този израз пред жена и се изчерви до ушите. Брат му не би се засрамил. Близнаците имаха еднакви гени освен този за срамежливостта.

— Явно става дума за много пари.

Бизнесменът пак погледна документа.