Джефри Дивър - Часовникаря

Денис Бейкър отиде в централата, за да докладва на началството докъде са стигнали, а другите отново се хванаха на работа.

Телефонът на факс машината иззвъня и Райм го погледна с надежда, че са получили нещо важно. Документите обаче бяха за Сакс. Райм се вгледа в лицето ѝ, докато тя четеше. Това изражение му беше познато. Като на куче, надушило дивеч.

— Какво е това, Сакс?

Тя поклати глава:

— Доклад за огледа във вилата на Бен Крийли в Уестчестър. Отпечатъците нямат съвпадения в картотеката, но по някои от инструментите около камината и по бюрото на Крийли са открити следи от плат. Кой отваря чекмеджета с ръкавици?

Разбира се, полицията не разполагаше с картотека за отпечатъците от ръкавици, но ако Сакс намереше при евентуалния заподозрян чифт, оставящ подобни отпечатъци, това щеше да е солидно веществено доказателство.

Тя продължи да чете:

— Пръстта, намерена пред камината, не е същата като пръстта в двора на Крийли. Има по-кисела реакция и съдържа някои замърсители. Като от индустриална зона. В камината са намерени и следи от изгаряне на кокаин. — Погледна Райм и се усмихна накриво. — Мога да се обзаложа, че жертвата на първото убийство, което разследвам, не е била ангелче.

Райм сви рамене:

— Ангел или наркопласьор, убийството си е убийство. Какво друго има?

— В камината имаше изгорени документи. От лабораторията не са успели да възстановят много, но ето какво ми изпращат. — Тя показа останки от документ, вероятно от счетоводна книга или ведомост, показващ сделки за милиони долари. — Открили са част от емблема. Все още я анализират. Изпратили са счетоводните записи на специалист, за да ги разтълкува. Освен това са намерили части от календара му. Напомняне да смени маслото на колата си, час при фризьор, такива неща — и това през седмицата, преди да се самоубие. Изглежда странно.

— Не чак толкова. Решението да се самоубиеш обикновено се взема импулсивно.

Сакс се опита да не взема присърце равнодушното му отношение:

— В деня преди смъртта му е бил в бара „Сейнт Джеймс“.

Посочи листа с фрагменти от календара на мъртвеца.

В една прикачена бележка Нанси Симпсън бе описала накратко заведението.

— Намира се на източна Девета улица — прочете Сакс. — Престъпен район. Защо счетоводител, работещ с милиони долари, ще ходи на такова място? Странно е.

Не чак толкова.

Тя хвърли кратък поглед на Райм, после се отдалечи в единия ъгъл на стаята. Той разбра намека ѝ и я последва с инвалидната количка.

Сакс клекна до него. Райм се почуди дали ще го хване за ръката (тъй като част от сетивността му се беше възстановила, държането за ръце бе от голямо значение за отношенията им). Между личния и професионалния им живот обаче имаше съвсем тънка граница и сега Сакс остана дистанцирана.

Райм — прошепна тя.

— Знам какво…

— Изслушай ме първо.

Той изръмжа.

— Трябва да водя и това разследване.

— Имаме приоритети, Сакс. Издирването на Часовникаря е по-належащо от твоето разследване. Каквото и да е станало с Крийли, дори да има друг виновник и да не е било самоубийство, извършителят вероятно не е сериен убиец. Часовникарят е. Той трябва да е с приоритет. Ако има някакви улики по случая „Крийли“, те ще се запазят и след като заловим нашия човек.

Сакс поклати глава:

— Не съм на това мнение, Райм. Аз дадох ход на нещата. Знаеш как става. Вече се знае, че водим разследване. Уликите и извършителите лесно могат да изчезнат.

— В момента Часовникаря вероятно си набелязва нова жертва. Може в момента да убива някого… И повярвай ми, ако извърши друго убийство и ние не направим нищо, ще стане лошо. Бейкър ми каза, че нареждането да поемем случая е дошло много отвисоко.

Настоявали…

— Това няма да повлияе на разследването. Ако има ново престъпление, аз ще поема огледа. Ако Бо Хауман организира тактическа операция, ще бъда там.

Райм се намръщи:

— Тактическа операция, а? Няма да получиш десерт, докато не си изядеш супата.

Тя се засмя и криминалистът почувства стискане с ръката си.

— Стига, Райм, знаеш как е в полицейската работа. Никой не води само по едно разследване. Повечето детективи в отдела за тежки престъпления са затрупани с папки. Мога да се справя с два случая.

Неясно предчувствие измъчваше Райм. Той се замисли, след което измърмори:

— Да се надяваме, Сакс. Да се надяваме.

Това бе най-доброто насърчение, което можеше да ѝ даде.