Джефри Дивър - Часовникаря

— От каква кола?

— Не видях колата, само стопове. Кълна се.

Данс му повярва. Кимна на Сакс.

— Чакайте — намеси се Райм. — Навътре в уличката ли?

Значи криминалистът слушаше през цялото време.

— Да. В самото дъно на уличката. Лампичката за задната скорост светна и колата започна да се приближава към мен. Доста бързо се движеше, затова се отдръпнах. След това чух свирене на спирачки, колата спря и двигателят се изключи. Остана в уличката. Продължих по пътя си. Чух затръшване на врата и странен шум. Сякаш голямо парче метал падна на паважа. Това беше. Не видях никого. Вече бях отминал уличката. Това е истината.

Райм погледна Данс, която кимна в знак, че свидетелят казва истината.

— Опишете жената, с която сте били — намеси се Бейкър. — Искам да я разпитам.

Коб отговори бързо:

— Около трийсетте, чернокожа, с къса къдрава коса. Колата ѝ е „Хонда“, струва ми се. Не видях регистрационния номер. Беше хубава — добави като някакво жалко оправдание.

— Име?

— Тифани.

Райм се изкиска.

— Обади се в нравствения отдел — нареди на Купър. — Да проверят за момичета, които често работят на „Седар“.

Данс зададе на Коб още няколко въпроса, но накрая кимна и погледна Селито:

— Мисля, че господин Коб ни каза всичко, което знае.

— Обърна се към бизнесмена и добави искрено: — Благодаря за съдействието.

Той примигна, не знаеше как да тълкува думите ѝ. Кейтрин Данс обаче не му се подиграваше. Тя никога не приемаше лично обидните думи и гневните погледи (дори понякога плюнките и хвърлените предмети). Кинесикът трябва да помни, че врагът не е самият свидетел, а бариерите пред истината, издигнати от него.

Селито, Бейкър и Сакс се консултираха за няколко минути и решиха да освободят свидетеля, без да му предявяват обвинения. По някаква причина извършителят бе решил, че не иска да убие жертвата в дъното на уличката, затова се беше върнал на заден ход на пет-шест метра от входа ѝ… Интересен факт. Но имаше ли някаква полза от тях?

Сакс кимна:

— Може и да има. Снегът в дъното на уличката не беше изринат. Може да са останали следи от обувки или гуми.

Райм веднага телефонира — по свръхмодерната компютърна система, разпознаваща гласа му — и нареди на местопрестъплението веднага да бъдат изпратени хора. Скоро му докладваха, че са открили пресни следи от гуми в дъното на уличката. Изпратиха му цифрови снимки.

Въпреки че не се увличаше много по криминалистика, Данс с интерес наблюдаваше този екип. Райм и Сакс работеха в пълна хармония. Още повече я впечатли Мел Купър, който само след десет минути вдигна очи от компютъра и обяви:

— Шевролет „Бронко“, около две-тригодишен.

— Има възможност да е по-стар — допълни Райм.

„Откъде пък му хрумна това?“ — запита се Данс.

Сакс видя намръщеното ѝ изражение и обясни:

— Спирачките са изскърцали.

„Аха.“

Селито се обърна към Данс:

— Браво, Кейтрин. Разби го.

— Как го направи? — поинтересува се Сакс.

Данс обясни метода си:

— Първо опипвам почвата. Проверявам всичко, което вече ни е казал: за бара след работа, за метрото, парите, уличката, хронологията и географията на събитията. Докато го разпитвах, следях реакциите му на всеки въпрос. Оказа се, че парите са особено деликатна тема. Какво толкова нередно е можел да прави с тях? Екстровертен нарцисист и бизнесмен като него? Предположих, че са били или за наркотици, или за секс. Брокерите от „Уолстрийт“ обаче не си купуват евтина дрога от улицата; ако използва наркотици, сигурно си има личен снабдител. Остана да е платил на проститутка. Лесно беше.

— Мамка му, голяма майсторка си. Какво мислиш, Линк? — попита Селито.

Данс с изненада забеляза, че криминалистът може да свива раменете си.

— Добре стана — призна той. — Така получихме нови улики. Иначе можеше да не ги намерим.

Отново насочи погледа си като бялата дъска.

Калифорнийската агентка се усмихна на тази реакция.

„Благодаря за комплимента, детектив Райм…“

Обърна се към Селито:

— Обадете ми се, ако заловите извършителя. Вече има личен интерес към случая.

— Надявам се това да стане още днес — каза Сакс.

Данс им каза довиждане, облече палтото си и отново включи слушалките на миникомпютърчето си. Сега бе заредила кънтри, ирландски песни и класически парчета на „Ролинг стоунс“. (Веднъж на един концерт по молба на мъжа си бе направила кинесичен анализ на Мик Джагър и Кийт Ричардс.)

Погледна за кратко бялата дъска и отново огледа стаята. Стори ѝ се, че чувства напрежението на екипа, работещ по важно разследване. Тръгна си почти със съжаление, че не може повече да участва в усилията за залавяне на Часовникаря.