Джефри Дивър - Часовникаря

Така ли? — попита Винсънт, който бе извършил достатъчно грехове, за да му гарантират директен път към ада; оскверняването на църква, осветена или не, щеше да е най-лекото му прегрешение.

От агенцията за недвижими имоти, разбира се, бяха заключили сградата, но уменията на часовникар се приближават до ключарските (както обясни Дънкан, първите часовникари са били ключари) и той лесно отключи една от задните врати и смени катинара със свой. Така можеха да влизат и излизат незабелязано. Дънкан смени и катинарите на главния вход и ги запечата с малко восък, за да види, ако някой се опита да влезе, докато ги няма. Постройката бе мрачна, студена и миришеше на евтини перилни препарати.

Дънкан спеше в бившата свещеническа спалня на втория етаж в нехрамовата част на постройката. Винсънт се настани в бившия кабинет, където лежеше и сега. Имаше легло, маса и хладилник. В църквата все още имаше електричество, в случай че някой дойде на оглед, и отоплението работеше, за да не се спука водопроводът.

Когато я видя за първи път, знаейки за вманиачеността на Дънкан по часовниците, Винсънт отбеляза:

— Жалко, че няма часовникова кула. Като „Биг Бен“.

— Всъщност така се казва камбаната, не часовникът.

— На лондонския Тауър ли?

— Не, на часовниковата кула на Парламента — отново го поправи Дънкан. — Наречен е на сър Бенджамин Хол. През петдесетте години на деветнайсети век това била най-голямата камбана в Англия. При първите часовници камбаните били единственото, което показвало времето. Нямало циферблати и стрелки.

— О.

— Английската дума за часовник — clock — идва от латинското cloca , което означава камбана.

Този човек знаеше всичко .

На Винсънт му харесваше. Харесваше много неща в Джералд Дънкан. Чудеше се дали тези двама неудачници могат да станат истински приятели. Винсънт нямаше много приятели. Понякога излизаше на чашка с някои от стажантите в юридическата кантора и другите машинописци. Дори Умния Винсънт обаче внимаваше да не приказва много от страх, че ще изпусне нещо не на място за някоя сервитьорка или жена на близка маса. От глад човек става невнимателен (ами, да, виж само какво стана със Сали Ан).

В много отношения Винсънт и Дънкан бяха противоположности, но имаха поне едно общо: тъмна тайна в сърцата си. А хора, които имат такава допирна точка, могат да изгладят много от различията си в начина на живот и политическите си разбирания.

О, да, Винсънт определено смяташе да даде шанс на приятелството им.

Той отново се върна към действителността, замисли се за Джоан, брюнетката, която скоро щяха да навестят — цветарката, следващата жертва.

Винсънт отвори малкия хладилник в стаята си. Извади малък геврек и го разряза на две с ловджийския си нож. Оръжието бе двайсетсантиметрово и много остро. Винсънт намаза геврека с топено сирене и го прокара с две кока-коли. Потрепери от студ и увеличи печката. Старателният Дънкан настояваше и тук да носят ръкавици, което беше досадно, но днес в този студ Винсънт нямаше нищо против.

Изтегна се на леглото и се опита да си представи тялото на Джоан.

„По-късно днес…“

Мъчеше го глад, умираше от глад. Червата му съхнеха от копнеж, душата му линееше. Струваше му се, че ако не си погука с Джоан, ще се изпари.

Изпи кутия „Доктор Пепър“ и изяде пакетче чипс. После пакет бисквити.

Глад…

Умираше от глад…

Винсънт Рейнолдс не би могъл да достигне сам до извода, че мисълта за изнасилване на жена е вид глад. Тази идея бе изказана от терапевта му доктор Дженкинс.

Докато лежеше в затвора заради Сали Ан — единственият случай, когато бе арестуван — докторът му обясни, че влеченията, които изпитва, никога няма да изчезнат:

— Не можеш да ги премахнеш. Те са като глада… А какво знаем за глада? Той е нещо естествено. Не можем да не чувстваме глад. Не е ли така?

— Точно така си е.

Психиатърът обясни, че за да спреш глада, трябва да го задоволиш по подходящ начин:

— Разбираш ли какво имам предвид? Трябва да имаш подходяща връзка.

— Ясно.

— Браво. Мисля, че напредваме. Съгласен ли си с мен?

Младежът бе съгласен. Но не както си мислеше добрият доктор. Защото гладът си има причина. Той ти казва кога да ядеш и ако не го направиш, умираш. Неговият глад го ръководеше. Той се хранеше, тоест „гукаше си“ с някое момиче, само когато имаше истинска нужда. Така не огладняваше и не се отчайваше — не допускаше грешки.

„Съгласен ли сте с мен, доктор Дженкинс?“