Джефри Дивър - Часовникаря

— Райм — прошепна бързо, — искам спешно търсене в картотеката.

— Мел току-що дойде. Чакай.

Скоро от слушалките се чу спокойният глас на Мел Купър, лаборанта по криминалистика, когото Райм често използваше.

— Здравей, Амелия. Какво ти трябва?

— Изпращам ти снимка на отпечатъци от грайфери на обувка. Искам да знам името на модела и как изглежда. Спешно е.

Нямаше време да включва компютъра си. Наведе се и с мобилния си телефон засне снимката на следите, която бе направила по-рано в уличката. Изпрати я на компютъра на Райм.

— Малко е размазана — каза Купър след няколко секунди, — но ще се постарая. Изчакай.

— Давам ти трийсет секунди, Мел. Започни с „Ел Ел Бийн“.

Скоро то пак се обади:

— Да. „Ел Ел Бийн“, модел „Сторм чейсърс“.

Даде им описание, което идеално съвпадаше с обувките на съмнителния мъж.

Дали беше извършителят?

— Какво… — започна да пита Купър, но Сакс затвори, без да изпуска от поглед заподозрения, все още криещ лицето си зад вестника.

Запита се какво да прави. Повечето полицаи бяха тръгнали. Симпсън и Ретиг бяха въоръжени, но нямаха тактическа подготовка, а заподозреният бе на около метър от висока метална барикада, поставена за парада. Лесно можеше да избяга, ако Сакс тръгнеше към него от мястото, където се намираше сега — от другата страна на улицата. Трябваше да действа по-предпазливо.

Отиде при Пуласки и прошепна:

— Точно зад теб има един човек. Искам да го заговориш. Чете вестник.

— Той ли е извършителят?

— Не знам. Може би. Ето какво ще направим. Качвам се в микробуса на криминалистите. Ще ме оставят на ъгъла от изток. Искам ти… Можеш ли да караш това чудовище?

— Да.

Тя му даде ключовете от яркочервения си шевролет „Камаро“.

— Карай на запад по „Седар“ към „Бродуей“, спри рязко след десетина метра, слез, прескочи барикадата и се върни насам.

— Да го изненадам.

— Точно така. Ако е престъпникът, ще побегне към мен и аз ще го хвана. Ще ме прикриваш.

— Ясно.

Сакс се престори, че оглежда за последно местопрестъплението, след което се качи в големия кафяв полицейски микробус. Наведе се напред:

— Имаме проблем.

Нанси Симпсън и Франк Ретиг я погледнаха. Симпсън разкопча якето си и постави ръка на ръкохватката на пистолета.

— Не, няма нужда — успокои я Сакс. — Сега ще ви обясня какво ще направим. — Изложи им плана си, след което каза на Симпсън: — Карай на изток. При светофара завий наляво. Само намали скоростта. Аз ще скоча в движение.

Пуласки се качи в шевролета ѝ, запали и не се сдържа да даде газ, за да се наслади на сексапилното ръмжене на мощния двигател.

— Не искаш ли да спрем? — попита Ретиг.

— Не, само карайте по-бавно. Искам заподозреният да си помисли, че си тръгваме.

— Добре. Дадено.

Микробусът потегли на изток. В страничното огледало Сакс видя как Пуласки тръгва. „Внимателно“, предупреди го мислено (двигателят беше чудовище и скоростният лост зацепваше безотказно). Той обаче овладя „конете“ и плавно се отдалечи в противоположната посока на микробуса.

Микробусът зави на кръстовището на „Седар“ и „Насоу“ и Сакс отвори вратата.

— Продължавайте. Не спирай.

Симпсън шофираше майсторски.

— Късмет — извика.

Сакс скочи.

Ох, малко по-бързо, отколкото очакваше. Залитна, едва не падна и мислено благодари на службата за поддръжка на улиците и пътищата, че толкова обилно е наръсила сол върху леда. Тръгна по тротоара към човека с вестника, който не я виждаше.

Една пресечка, втора… Сакс разкопча якето си и постави ръка върху пистолета на хълбока си. На петнайсетина метра от заподозрения Пуласки внезапно спря, слезе и — без човекът с вестника да забележи — с лекота прескочи барикадата. Така го притиснаха между барикадата и строежа.

Планът бе добър.

С едно малко изключение.

На отсрещния тротоар, пред сградата на Управлението по жилищно настаняване и градоустройство стояха двама въоръжени охранители. Те бяха помогнали при ограждането на местопрестъплението и сега единият позна Сакс. Помаха ѝ и извика:

— Забравихте ли нещо, детектив?

Мамка му. Човекът с вестника се обърна и я видя.

Хвърли вестника, прескочи барикадата и хукна с всички сили по средата на улицата към „Бродуей“. Пуласки остана от другата страна на металната преграда. Опита се да я прескочи, но кракът му се закачи и той тежко се строполи на земята. Сакс изтича при него и му помогна да се изправи. Заедно се втурнаха след заподозрения, който имаше десетина метра преднина и им се изплъзваше.