Джефри Дивър - Часовникаря

Райм отговори:

— Тъкмо ще си по-мотивиран да свършим по-рано.

— Идвам след половин час — измърмори Купър.

Сега, вече с ръкавици, седеше при лабораторната маса и чакаше уликите, като подхвърляше бисквитки на свития в ъгъла Джаксън.

— Внимавай да няма замърсяване с кучешки косми — недоволно измърмори Райм.

— Много е сладък — отбеляза Купър и смени ръкавиците.

„Сладък“ не беше обичайна дума в речника на Линкълн Райм.

Отвън се позвъни и след няколко секунди Том въведе един полицай, бутащ количка с уликите от двата огледа на Сакс.

„Крайно време беше…“ — помисли си Райм.

Бейкър и Купър излязоха и след малко домъкнаха тежка метална греда, увита с найлон.

Оръжието на убийство от едното местопрестъпление.

Полицаят подаде на Купър картончетата за съхранение на уликите и той ги подписа. Райм сякаш не ги забелязваше. Вниманието му вече бе съсредоточено върху уликите. Заради тези моменти живееше. След злополуката страстта (пристрастеността) му към тази игра, разкриването на престъпници, не намаля, а тя се играеше с улики от местопрестъпления.

Изпитваше възбуда и нетърпение.

Също и вина.

Защото, за да изпита това удоволствие, някой друг бе претърпял жестока загуба: жертвата от кея, Тиодор Адамс, близките и приятелите им. О, съчувстваше им, разбира се, но успяваше да не мисли за чуждата мъка, някак си се абстрахираше от нея. Някои го наричаха студен, безчувствен и може би бяха прави. Но за да върши добре работата си в някоя област, човек трябва да притежава определени черти. Острият ум на Райм, упорството и безкомпромисността му просто вървяха в комплект с емоционалната дистанцираност, характерна за най-способните криминалисти.

Докато се взираше в кутиите, дойде и Рей Пуласки. Райм се беше запознал с него още през първите месеци на младежа в полицията. Макар че това беше преди година и Пуласки имаше семейство с две деца, криминалистът не можеше да спре да мисли за него като за „новобранеца“. Човек не може да избяга от прякора си.

Райм обяви:

— Знам, че Амелия е задържала някого, но ако не е извършителят, не искам да губим време. Нека приемем, че не е той. — Обърна се към Пуласки. — Опиши ми обстановката на местопрестъплението. Първо на кея.

— Добре — смутено започна младежът. — Кеят е разположен на река Хъдсън близо до Двайсет и втора улица. Навлиза на петнайсет метра в реката и е висок шест метра над водната повърхност. Убийството…

— Откриха ли трупа?

— Мисля, че не.

— Значи предполагаемото убийство.

— Да. Точно така. Предполагаемото убийство е било извършено на края на кея, тоест на западния край, между шест часа снощи и шест часа тази сутрин. През този период кеят е бил затворен.

Имаше много малко улики: само нокътя, вероятно мъжки, и кръвта, която Мел определи като човешка с група АВ положителна — което означава, че и двата антигена А и В са налице в кръвната плазма, а няма анти-А и анти-В антитела. Купър откри още един кръвен белтък — Rh, или резус-фактор. Комбинацията от група АВ и положителен резус-фактор е една от редките кръвни групи, срещаща се само при три процента от хората. Процентът на кръвните клетки показваше, че жертвата е мъж.

Освен това стигнаха до заключението, че жертвата е по-възрастен човек поради наличието на антикоагуланти в кръвта, вещества, забавящи съсирването.

Нямаше пръстови отпечатъци, микроулики, следи от обувки или от гуми.

Сакс бе взела парче от телената ограда. Купър анализира пререзите и установи, че извършителят е използвал обикновени клещи за рязане на тел. Ако намерят инструмента, можеха да сравнят следите от челюстите, но иначе нямаше начин да го открият само по пререзите.

Райм погледна снимките от местопрестъплението, най-вече начина, по който кръвта се беше разляла върху кея. Предположи, че жертвата е висяла от ръба, изправена на нивото на гърдите, с раздалечени една от друга ръце. Следите то нокти показваха, че в крайна сметка се е изпуснала и е паднала във водата. Райм се почуди колко дълго е издържала.

— Разкажи ми за следващото местопрестъпление.

Пуласки отговори:

— Убийството е било извършено в пресечка на улица „Седар“, близо до „Бродуей“. Навътре е задънена. Широка е пет метра и е дълга трийсет и пет. Настилката е павета.

Райм си спомни, че трупът е бил на пет метра от началото на уличката.

— Кога е настъпила смъртта?

— Поне единайсет часа, преди трупът да бъде намерен. Бил е замръзнал и точният момент на настъпване на смъртта трудно може да се определи.