Джефри Дивър - Часовникаря

Анализира пробата и се оказа, че е прав.

— Няма ли маркировка на производителя?

— Не.

Райм се намръщи:

— Това е проблем. В града има поне петдесет възможни източника. В момента ремонтират моста „Куинсбъро“. Те имат добро снабдяване. Да ги проверим. — Обърна се към Пуласки: — Обади се на строителите в „Куинсбъро“ и попитай какви метални греди използват и дали не са установили липси.

Новобранецът кимна и бързо извади мобилния си телефон.

Купър анализираше ситния пясък, който Сакс бе събрала от местопрестъплението. Погледна компютърния екран и обяви:

— Имаме резултат. Талиев сулфат.

— Какво е това? — попита Селито.

— Отрова за мишки — обясни Райм.

Навремето бе изучавал често използваните отрови, които обикновено са по-полезни на криминалистите в разследванията, отколкото като средство за умъртвяване на жертвата.

— Забранен е в страната, но понякога се намира в кварталите на чужди емигранти. Колко е концентриран?

— Много.

— Потърси сведения за случаи на конфискуване или оплаквания от такава отрова в района.

Купър изпрати електронно писмо до федералните и местните организации за защита на околната среда.

— Да погледнем тиксото — подкани го Райм.

Лаборантът взе парчетата лъскаво сиво тиксо, с което са били вързани ръцете и краката на жертвата и е била запушена устата ѝ. Обяви, че е обикновено и се продава в големи количества в магазини за домашни потреби, дрогерии и смесени магазини в цялата страна. По лепливата му страна се бяха задържали много малко микроследи, само няколко частички сол за посипване на заледените улици, подобна на пробите, събрани от Сакс в околността. Имаше и песъчинки от солта, с която Часовникаря бе посипал земята, за да заличи следите си.

Разочарован от липсата на конкретни следи, Райм погледна снимките от трупа на Адамс, направени от Сакс. Приближи се с количката към работната маса и се взря в компютърния монитор.

Погледни ръбовете на тиксото.

— Интересно — измърмори Купър, като се вгледа в цифровите снимки.

Изненадващото беше, че тиксото бе изрязано изключително точно и залепено много прецизно. Обикновено престъпниците просто го откъсваха, много често със зъби (при което оставяха слюнка, носеща следи от ДНК), и го омотаваха набързо около китките, глезените и устата. Тиксото, използвано от Часовникаря обаче, бе отрязано гладко с остър предмет. Парчетата бяха с еднаква дължина. Дали специално ги е мерил?

Рей Пуласки затвори телефона си и обяви:

Не държат точна сметка за изразходваните материали на строежа.

Райм не беше очаквал лесни отговори.

— Да видим въжето, с което е била вързана релсата.

Купър го погледна под микроскоп, провери в няколко електронни картотеки. Накрая поклати глава:

Най-обикновено.

Райм кимна към няколкото празни бели дъски в единия край на стаята:

— Да започнем с профила на извършителя. Ти, Рей, имаш ли хубав почерк?

— Достатъчно е четлив.

— Става. Пиши.

При всяко разследване Райм съставяше профил на извършителя и престъплението, в който описваше всички открити улики. За него бялата дъска бе като кристална топка, предсказваща бъдещето. Можеше с часове да се взира в буквите, снимките и схемите, опитвайки се да разбере къде се крие извършителят, къде планира следващия си удар. Съзерцаването на бялата дъска беше медитация за Линкълн Райм.

— Ще използваме името, което той толкова услужливо ни е оставил. Часовникаря.

Докато Пуласки пишеше под диктовката на Райм, Купър взе епруветка с малка проба от нещо, приличащо на пръст. Погледна я на микроскопа. Започна от най-малкото увеличение. (Някои по-неопитни лаборанти започваха веднага от най-голямото, при което виждаха интересни абстрактни образи, но с твърде малко значение за криминалистиката.)

— Прилича на обикновена пръст. Ще видя какво друго съдържа.

Той подготви проба за хроматографския апарат, комбиниран със спектрометър, сложна машина, която разделя и определяше различните вещества, съдържащи се в пробите.

След като получи резултата, Купър погледна монитора и обяви:

— Така, има мазнина, азот, урея, хлор… и белтъчни вещества. Я да видим… — След малко на екрана се появи допълнителна информация. — Рибни протеини.

— Може би извършителят работи в рибен ресторант — предположи Пуласки. — Или на рибния пазар на улица „Фълтън“.

Райм обичаше младежкия ентусиазъм, но понякога новаците просто трябваше да си мълчат.