Джефри Дивър - Часовникаря

Райм я осведоми какво са научили досега от уликите.

— Много малко — измърмори тя. — Този си разбира от работата.

— Какво стана със заподозрения? — поинтересува се Бейкър.

Сакс кимна към вратата:

— След малко ще го доведат. Побягна, когато се опитахме да го задържим, но не мисля, че е нашият човек. Проверих го. Женен, работил като брокер в същата фирма, не е бил арестуван. Дори не мисля, че има сили да вдигне това нещо — кимна към релсата.

На вратата се потропа.

Двама униформени въведоха намусен мъж с белезници. Ари Коб бе около трийсетте, спретнат и с маниери на бизнесмен. Беше слаб, носеше хубаво палто, може би кашмирено, макар и окаляно, вероятно при арестуването. Изглеждаше много смутен.

— Ти пък какъв си? — измърмори Селито.

— Вече разказах на госпожицата — заобяснява задържания и кимна към Сакс. — Снощи, докато отивах към метрото на улица „Седар“, съм изпуснал парите си. — Кимна към банкнотите и щипката. — Тази сутрин се досетих какво е станало и се върнах да си ги потърся. Видях полицаите. Не знам… Не исках да се замесвам. Аз съм брокер. Някои от клиентите ми са много чувствителни към проблеми с полицията. Може да навреди на бизнеса ми.

Претърсиха дрехите му и не намериха следи от финия прах или кръв, които да го свържат с убийството.

— Вземете му отпечатъци — нареди Райм.

Той също имаше предчувствие, че това не е Часовникаря, но Линкълн Райм не се осланяше на предчувствия.

Едва тогава задържаният забеляза, че Райм е в инвалидна количка. Примигна изненадано, огледа го и пак се намуси.

Купър му взе отпечатъци и установи, че са същите като върху щипката за банкноти.

След проверка в пътната полиция се установи, че Коб няма кола, а от банките, издали кредитните му карти, научиха, че не е наемал наскоро автомобил.

— Кога изпуснахте парите? — попита Селито.

Коб обясни, че си тръгнал от работа около 19.30 часа. Пийнал с приятели и около 21.00 се запътил към метрото. Извадил картата си за транспорта, когато минавал по улица „Седар“, и вероятно парите изпаднали тогава. Продължил към станцията и се прибрал у дома си в Горен Иистсайд около 21.45. Жена му била в командировка и той отишъл в бар близо до жилището им, за да вечеря. Върнал се вкъщи около 23.00.

Селито проведе няколко телефонни разговора, за да провери алибито му. Охраната в кантората потвърди, че Коб е излязъл в 19.30, касова бележка от кредитната му карта доказваше, че около 21.00 е бил в бар на улица „Уотър“, а портиерът и един съсед потвърдиха, че се е прибрал вкъщи по времето, когато твърдеше. Невъзможно бе да е отвлякъл две жертви, да е убил, едната на кея и да е подредил убийство на Теди Адамс за краткото време между 21.15 и 23.00.

— Разследваме тежко престъпление — каза му Селито. — Било е извършено близо до мястото, където сте били снощи. Забелязахте ли нещо, което би могло да ни помогне?

— Не, нищо. Кълна се, щях да помогна, ако можех.

— Става дума за убийство.

— Съжалявам. И се извинявам, че така побягнах. Не исках да се замесвам.

Селито погледна униформените:

— Изведете го за малко.

След като излязоха, Бейкър измърмори:

— Чиста загуба на време.

Сакс поклати глава:

— Знае нещо. Имам предчувствие.

Райм се отличаваше от Сакс по отношението си към това, което с пренебрежение наричаше „човешката“ страна на полицейския занаят: свидетели, психологически профили и — Боже опази — предчувствия.

— Добре — изсумтя, — но какво да правим с това предчувствие?

Селито се намеси, преди Сакс да успее да отговори:

— Имам една идея.

Разкопча сакото си, под което се видя невероятно намачканата му риза, извади телефона си и набра номер.

Винсънт Рейнолдс вървеше по мразовитите улици на Сохо, под синята светлина на лампите в този складов район на квартала, източно от „Бродуей“, далеч от луксозните ресторанти и бутици. Следеше цветарката.

Джоан, жената, която щеше да е негова през следващите няколко часа.

Джералд Дънкан буквално бе неговият спасител.

След случая със Сали Ан — когато Винсънт бе арестуван, защото загуби самообладание — той си каза, че в бъдеще трябва да внимава. Да носи маска за ски, да изненадва жените отзад, за да не виждат лицето му, да използва презерватив (който освен всичко друго забавяше еякулацията му), никога да не издебва жертвите си близо до дома, да сменя методите си и кварталите, в които действа, тъй че полицаите да не се досетят, че е сериен изнасилвач. Внимателно планираше нападенията и бе готов да избяга, при най-малката опасност да го хванат.