Джефри Дивър - Часовникаря

— Чувал ли си израза: „Преди да заговоря, искам да ви кажа нещо“? Някои политици го използват.

— Ами… Май да.

— Звучи малко странно, защото щом го казваш, значи вече си започнал да говориш, нали?

Пуласки вдигна вежди.

— Искам да кажа, че преди да започнеш с анализирането на уликите, трябва да направиш нещо друго.

— Какво е то?

— Да се поинтересуваш откъде са събрани уликите. Откъде Сакс е събрала пръстта, съдържаща рибешки протеин?

Пуласки погледна етикета на епруветката.

— О.

— Къде е „о“?

— От якето на жертвата.

— Е, тогава, за кого можем да съдим по тази улика?

— За жертвата, не за престъпника.

— Точно така! Полезно ли е да знаем, че пробата е взета от якето на жертвата? Кой знае? Бъдещето ще покаже. Най-важното обаче е това, че няма да изпратим хората си по всички рибни ресторанти из града. Съгласен ли си с аргументите ми, Рей?

— Да, напълно.

— Радвам се. Запиши рибешката пръст в профила за жертвата и да продължаваме. — Райм погледна към таблицата. — Кога ще получим доклада от патоанатома?

— Може да се забави — отговори Пуласки. — Все пак наближава Коледа.

Селито се обади напевно:

— Най-доброто време за убиване…

Пуласки се намръщи и Райм обясни:

— През големите празници стават най-много тежки престъпления. Запомнѝ, Рей: не стресът убива хората; убиват ги други хора, но стресът е това, което ги кара да го правят. Какво знаем за колата на убиеца? Предполагам, че е използвал транспорт, иначе как ще пренесе трийсет и пет килограмовата релса?

Пуласки обясни, че мястото в уличката, където Сакс предположила, че е бил спрял колата си, също било посипано със сол, което е осуетило оставянето на ясни следи от гуми.

— Една голяма нула в графа̀та за автомобила. Да видим сега любовната бележка.

Купър извади листчето от найлоновото пликче, в което се съхраняваше.

— Така ли е? — попита Райм.

— Какво дали е така? — сепна се Пуласки, сякаш е пропуснал нещо.

— Дали е пълнолуние. Очевидно, че е. Днес.

Пуласки прелисти броя на „Ню Йорк Таймс“, който лежеше на масата.

— Да, пълнолуние е.

— Защо „Студена луна“ е с главна буква? — обади се Бейкър.

Купър проведе кратко търсене в Интернет.

— Ето. Това е един от месеците в лунния календар… Ние използваме слънчевия, триста шейсет и пет дни в годината според движението на слънцето. Лунният календар отчита времето от пълнолуние до пълнолуние. Имената на месеците описват жизнения ни цикъл от раждането до смъртта. Наречени са на различни сезони в годината: Ягодовата луна е пролетта, Житната луна, Мъзговата луна, Ловджийската луна. Студената луна е онзи месец в годината, когато всичко спи зимен сън. Това е месецът на смъртта.

От личен опит Райм бе забелязал, че престъпници, позоваващи се на луната или използващи термини от лунния календар, са серийни убийци. В литературата се срещаха сведения, че хората са по-склонни към убийство под влияние на луната, но Райм смяташе, че това се дължи по-скоро на внушение — като зачестилите сигнали за отвличане на хора от извънземни веднага след пускането по екраните на Спилбърговия „Близки срещи от трети вид“.

Провери в картотеките за името „Часовникаря“ и за „Студена луна“. Също и за другите имена на лунните месеци.

Десетминутното търсене в Картотеката за жестоки престъпления към ФБР и Националния информационен център за престъпността не доведе до нищо съществено.

Райм накара Купър да потърси откъде е стихчето, но в десетина сайта за поезия в Интернет не откри нищо. Лаборантът телефонира и на един професор по литература в Нюйоркския университет, който от време на време им помагаше. Той никога не беше чувал за това стихче. Или бе твърде неизвестно, за да бъде открито с електронните търсачки, или беше съчинено от извършителя.

— Колкото до самата бележка — обясни Купър, — написана е на обикновена принтерна хартия. Мастилото е „Хюлет Пакард“ за лазерни принтери… нищо особено.

Райм мрачно поклати глава. Ако извършителят беше сериен убиец, може би вече избираше следващата си жертва.

След малко дойде Амелия Сакс, съблече якето си. Представиха я на Денис Бейкър, който сподели колко се радва, че тя работи по случая. Славата ѝ се носела в полицейските среди, с усмивка добави хубавият и явно неженен полицай. Сакс бързо и сдържано стисна ръката му. Професионално.