Ли Чайлд - Точно в полунощ

Никой не бива да подценява силата на наркотичното опиянение.

Ричър се надяваше всеки от каубоите да е получил по две кутии.

Защото нямаше да ги заслужат лесно.

Обърна се и тръгна назад, като следеше с периферното си зрение каубоя с пушката. Не се притесняваше за първия изстрел. Снайперистите го наричаха студен изстрел, тъй като цевта още не бе загряла. За други това бе просто сватбарски изстрел. С втория обаче нещата се усложняваха. Както и с третия. И с всички останали. Пълнителят на М14 побираше двайсет патрона. Ричър намали крачка, за да остави каубоя пред себе си. Нямаше да му позволи да смени позицията си. Дори онзи да не го убиеше, един изстрел в долната част на гърба щеше да свърши същата работа. Куршумът щеше да прониже тялото му и да се забие в пръстта на три метра зад него. И никога няма да бъде намерен. Това просто беше невъзможно. Куршумът щеше да остави следа с размери един квадратен сантиметър в слабо населен щат, чиято площ надвишаваше територията на много държави.

Няма доказателства. Това е най-хубавото.

Ричър отново забави крачка, своеобразна проява на любезност, един вид казваше „след вас“. Каубоят с пушката продължи да води. Можеше да си го позволи. Наближаваха първата полянка, която бяха видели. Онази, с младото дърво, прекършено от лос. Намериха го на място като това. Явно поляните бяха любимият им избор. Защо иначе бяха спрели там? Продължиха да се спускат по склона и където гората се сгъстяваше, преминаваха в индианска нишка.

Ричър остана последен. Както предпочиташе. Огледа пространството пред себе си и избра място. За всеки случай.

— Да се върнем по друг маршрут — предложи той. — Вече добих представа за местността.

С тези думи поемаше тактически риск. Те не знаеха, че той знае. Все още не. Моментът за действия щеше да настъпи по-късно.

И все пак това бе по-малък риск, отколкото да се озове на мястото, което каубоите бяха планирали предварително. Не можеше да има съмнения в това. Ставаше въпрос за открито пространство, което те познаваха добре, а той — не.

Каубоят с пушката спря и се обърна.

— Мисля, че няма друг маршрут — каза той.

— Трябва да има — възрази Ричър.

— Не искаме да се загубим по тези места.

— Имам доста добро чувство за ориентация. Обикновено мога да преценя кой път води нагоре.

Каубоят пристъпи към Ричър. Сега стоеше на около три метра от него. Двамата впериха очи в очи. Пушката висеше небрежно до тялото на каубоя. Другите двама бяха по-близо, може би на метър и половина, раздалечени един от друг, така че въоръженият им приятел да има свободно пространство пред себе си. Земята бе покрита с корени, скали и дребни камъчета. От всички страни се издигаха дървета.

Ричър пристъпи напред.

— Портърфилд не е открит по тези места — заяви той.

— Ти откога стана такъв специалист? — попита каубоят с пушката.

— Шериф Конъли е провел задълбочено разследване. Най-малкото можем да очакваме, че е претърсил всяка сграда в близост до мястото, където е намерено тялото. Единствената сграда, която е претърсил обаче, е домът на самия Портърфилд. Това означава, че е намерен на територията на своето ранчо. А то е на шейсет километра от тук. Освен това екосистемата е съвсем различна. Там има мечки.

Предпазителят на М14 е малко лостче, разположено пред спусъковата скоба. Когато бъде преместено назад, оръжието е на предпазител. Когато е преместено напред, то може да стреля. Ричър следеше внимателно предпазителя. В момента пушката не можеше да произведе изстрел. Но четири от пръстите на каубоя се намираха в непосредствена близост до предпазителя.

— Остави оръжието и ще поговорим — каза Ричър. — Не е нужно да го правиш. Може да измислим начин да се измъкнем заедно от тази ситуация.

— Как?

— Остави оръжието и ще поговорим.

Каубоят не го направи.

— Помисли в перспектива. Стакли е най-добрият ти приятел днес, но утре може да изхвръкне от бизнеса. Сестрата на Роуз ще я отведе в Чикаго. В едно от предградията, не в самия град. На хубаво място. Може да създаде благотворителна фондация. И ти можеш да заминеш с нея.

— Тук ни е добре.

— Били е зад решетките — продължи Ричър. — Още малко и ще прекъснат канала за доставка.

В момента, в който изрече тези думи, разбра, че е направил голяма глупост. Каубоите реагираха като Роуз Сандерсън. Със сковани пози и учестено дишане. Първите признаци на обзелата ги паника. Плюс объркване какво да правят сега. Сякаш обещаната награда бе започнала да се изпарява пред очите им. Ричър прочете по израженията им, че гласът в главите им преминава в страховит вой и думите ще прекъснат канала за доставка се трансформират в да вземем колкото се може повече сега, сега, сега …