Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Да.

— А сега това, което ти трябва да направиш, е да влезеш вътре и да си вземеш нов пластир, защото след това ще трябва да вземеш решение.

— Какво?

— Трябва да проведем сериозен разговор за твоето бъдеще.

— Или?

— Или си тръгвам без теб.

Роуз Сандерсън влезе вътре, за да си вземе нов пластир, и тъкмо когато вратата се затвори зад гърба ѝ, телефонът на Брамал иззвъня. Той погледна дисплея и каза:

— Ноубъл звъни от Денвър.

— Не вдигай — посъветва го Ричър. — Ще те пита дали си намерил Роуз. Ще го направи или от любезност, или за да я привлече като свидетел. А ти не можеш да му кажеш къде се намира тя. Не и в този момент. И ще се почувстваш неловко, че я укриваш от него.

— Може да разполага с някаква информация за нас.

— Ноубъл не е пенсиониран, а действащ агент. Той само взема, без да дава. Не вдигай.

Брамал не вдигна. Включи се гласовата му поща и той незабавно прослуша съобщението. След което каза:

— Пита дали сме намерили Роуз.

Вратата зад тях се отвори отново и тя излезе на верандата. Дребничка, жилава, грациозна. С нахлупена над лицето качулка. Седна на стъпалата.

Качулката се завъртя към Ричър.

— По всичко изглежда, че ти решаваш кога е настъпил моментът да си тръгнеш — каза Сандерсън.

— Не се опитвам да спася света — отвърна Ричър. — В твоя случай исках само да науча историята, която се крие зад пръстена. Е, научих я. Оказа се, че краят ѝ не е щастлив. Не искам да бъда тук, когато той стане още по-нещастен. Не искам да бъда тук, когато те тикнат във федерален затвор. Без медицинска помощ. Без антисептичен крем дори. Сестра ти ще бъде обвинена в съучастничество само защото момчето детектив ще реши, че медиите ще раздухат ареста на богата бяла жена и това ще се отрази благоприятно на кариерата му. В резултат на което сестра ти ще бъде разорена, защото борбата с измислените обвинения ще я остави без пукнат цент. Господин Брамал ще изгуби разрешителното си и ще трябва да си потърси трета кариера. Искам да си тръгна, преди всичко това да се случи.

— Сигурен си, че то ще се случи в действителност? — попита Сандерсън.

— Били е зад решетките. А в границите на този имот има мъртъв каубой. Все някой ще го намери, както някой е намерил Портърфилд. Шериф Конъли ще претърси дома ти. Освен ако момчето детектив не го изпревари благодарение на картата, която Били ще му нарисува. Освен ако каналът за доставка не бъде прекъснат, някой — или Конъли, и Ноубъл — ще се появи тук. В такъв случай ти ще бъдеш принудена да ходиш в спешното отделение по пет пъти на ден и да се преструваш, че страдаш от зъбобол. Едно от тези неща ще се случи със сигурност.

— Как смяташ, колко време остава, докато прекъснат доставките? — попита Сандерсън.

Това беше най-важният въпрос за нея.

— Ето как ще се развият събитията — каза Ричър. — Тръгна ли без теб, ще се отбия първо в Рапид Сити, Южна Дакота. Трябва да посетя Артър Скорпио. Той, първо, ме излъга за Портърфилд и, второ, нареди на двама души да се скрият зад някое дърво и да ме гръмнат. Мина всякакви граници. Срещата ни няма да завърши добре за него. Ще се озове в сушилнята. Трябват ми два дни, за да стигна до там, и един, за да реша въпроса със Скорпио. Бих казал, че доставките ще спрат след три дни.

— Извиваш ми ръцете! Или трябва да се съглася да тръгна веднага, или ще ме принудиш да тръгна след три дни. Определяш едностранно крайния срок.

— Обикновено стечение на обстоятелствата. Постави се на мое място. Съвсем естествено е да не искам да бъда тук, когато положението стане още по-зле. А когато си тръгна, няма да имам друг избор, освен да отида право в Рапид Сити. Какво друго мога да направя? Онзи ме е взел на мушка. Ти какво би направила, ако попаднеш под обстрел от сграда, разположена на голямо разстояние?

— Бих поискала въздушен удар.

— Е, това е моят вариант на въздушен удар.

— В такъв случай разполагам с три дни.

— В резултат на стечение на обстоятелствата. Не се опитвам да спася света.

Сандерсън не отговори.

— Ричър, три дни са невъзможен срок — каза Джейн Макензи.

— Предлагам да опровергаем това твърдение — отвърна той. — И да направим срока възможен.

Влязоха вътре. Брамал се настани на едното кресло, а Макензи на другото.

Сандерсън каза, че няма нищо против да седне на пода. Ричър също седна на пода, после се излегна, положи ръка под главата си, впери поглед в тавана и заслуша разговора на останалите. Като начало обсъдиха от какво ще има нужда Роуз. Съставянето на подобен списък бе лесна задача, тъй като означаваше да изброят това, с която тя разполагаше в момента — тих, изолиран дом и ежедневен достъп до висококачествени опиоидни медикаменти в количества, които никой отговорен лекар не би изписал.