Ли Чайлд - Точно в полунощ

— А с какво се издържаше?

— Непрекъснато говореше по телефона, непрекъснато пътуваше насам-натам. Никой не знаеше с какво точно се занимава. Може да е имал някакво хоби. Все пак наследи доста пари от баща си. Става въпрос за онова, което наричат „стари пари“. Семейството му е било богато поколения наред. Може да е било в стоманодобивния бизнес и оттам да е връзката с железниците.

— А що за човек беше?

— Беше завършил университет и беше служил в морската пехота. Личеше си, че е човек с възможности и стари пари.

— А как беше със здравето?

Онзи се замисли.

— Странно, че ме питаш това.

— Защо?

— На пръв поглед се радваше на отлично здраве. Направо да го сложиш на киноплакат. Обаче в дома си, както разбрах, държал купища бинтове и марли, а аптечката му била претъпкана с хапчета.

— Твоят приятел в шкафовете ли е ровил?

— Нали разбираш, отворил ги ей така, между другото.

— Да си чувал за някакви проблеми по тези места? За непознати? За неканени гости? За необикновени случки?

Мъжът поклати глава.

— Никакви непознати — отвърна той. — Никакви проблеми. И нищо странно до момента, в който се появи тайната му приятелка.

— Май че беше в началото на миналата зима — продължи мъжът с бутилката бира в ръка. — Покривът на Портърфилд беше протекъл отново. Приятелят ми често ходеше там. От време на време поглеждал през прозореца. И виждал нещата ѝ из къщата. Все повече и повече вещи. Но така и не я видял. Наложело ли се да свърши някоя работа вътре, тя или не била там, или се криела в спалнята. Беше сигурен в това.

— Значи приятелката на Портърфилд не е живяла там през цялото време — каза Ричър.

— Сигурно е имала собствен дом. Идвала е от време на време.

— Но когато е била там, не е криела вещите си — добави Ричър.

— Не, оставяла ги е на места, където всеки можел да ги види.

— Възможно ли е приятелят ти да се е заблудил? И тези вещи да са принадлежали на Портърфилд?

Мъжът поклати глава.

— Не, не мисля. Особено заради нощниците. Освен това човек може да прецени тези неща от пръв поглед. Мъжете и жените разхвърлят по различен начин. А в къщата на Портърфилд безпорядъкът бил и от единия вид, и от другия. Всичко било по две. Двама души. Две чинии в мивката. Две книги на дивана. Двете половини на спалнята вдлъбнати.

— Явно имаш доста наблюдателен приятел.

— Покривът обхващал цялата къща. И той трябвало да проверява навсякъде, за да се увери, че не тече.

— Но приятелят ти така и не я е видял?

— Затова я наричаше „тайната приятелка“.

— Не е видял да идва или да си отива, не я е срещнал по пътя?

— Никога.

— А Портърфилд говорел ли е за нея?

Мъжът пресуши бутилката и я остави на масата.

— Никога не е отричал. Никога не е казвал: „Ей, между другото, нямам приятелка“. Но не е казвал и: „Приятелката ми спи, не влизай в спалнята“. Казвал е само: „Не влизай в спалнята“. Точка. Без да обясни защо. Според моя приятел поведението му било странно. Сякаш криел момичето, отричал самото му съществуване, за да не би някой да дойде да я потърси. А това е нелогично, защото нещата ѝ са били разхвърляни из цялата къща. Мисля, че човек с лоши намерения би взел по-сериозни предпазни мерки.

— Вярваш ли на тази история с мечката? — попита Ричър.

— Шерифът вярва. Това е важното.

— Но ти се съмняваш?

— Не съм бил там. Но всеки тук би се усъмнил в нея. Веднъж-дваж в живота си задаваш въпроса какво би направил, ако трябва на всяка цена да се отървеш от някого. Или ако нещо се обърка и някой загине, а това не е трябвало да става. И в двата случая е най-добре да изхвърлиш тялото в горите високо в планината. На място като това, на което е бил намерен Портърфилд. Няма нищо сложно. Намазваш го с мед. Или прерязваш една-две вени, за да може миризмата на кръв да привлече хищниците. Ако извадиш късмет, ще дойдат по-едри животни, но дори да не се появят, няма проблем. Има стотици животински видове, които ще се наредят на опашка и ще започнат да се облизват. Опитвам се да ти кажа, че всеки, който е чул новината за смъртта на Портърфилд, си е казал: „Да, аз бих го направил точно така“. За себе си съм сигурен.

— Смяташ ли, че и шерифът си го е помислил?

— Не се съмнявам.

— Но официално е обявил случилото се за нещастен случай.

— Няма доказателства. Това е най-хубавото в цялото престъпление.

— Портърфилд имаше ли врагове?

— Богаташ от Изтока? Сигурен съм, че всеки като него има врагове.

— Какво стана с жената?