Ли Чайлд - Точно в полунощ

— За Портърфилд ме излъга. Но не знам дали ме е излъгал за Мюл Кросинг. Зависи колко бързо съобразява. По онова време се намираше под напрежение. Канех се да го пъхна в сушилнята. Откъде иначе ще е чувал за Мюл Кросинг? Мястото не е известно. Там няма нищо освен битпазар и магазин за фойерверки, разположени край тясно шосе в пустошта. Възможно е Скорпио да ме е излъгал за името, но не и за мястото. Може двамата с Портърфилд наистина да са имали бизнес в миналото. Може този Били да е поел нещата от Сай.

— Обаждането на Скорпио предполага, че този Били се ползва с някакви привилегии. Възможно е наистина да въртят общ бизнес.

— Какъв?

— Нямам представа. Но заплахата към теб бе съвсем неприкрита. Според мен това си е чиста проба поръчка за убийство. Сутринта ще позвъня на местния шериф.

— Недей — отвърна Ричър. — Това само ще усложни ситуацията.

— Аз съм полицай. Длъжна съм да го направя.

— Какво точно каза Скорпио по телефона?

— Отново остави гласово съобщение. Каза, че се случват странни неща. Отдаде появата ти на лош късмет. От думите му съдя, че върти някакъв бизнес, за който не знаеш абсолютно нищо, защото си случаен минувач. Каза, че ти е подхвърлил името на Портърфилд, за да се отърве от теб. След което нареди на Били да те убие. Предупреди го да не се забърква с теб, защото си бил като Невероятния Хълк. Посъветва го да се скрие зад някое дърво и да те гръмне с ловна пушка. Това е поръчка за убийство, Ричър. Няма съмнение. Трябва да задействам системата.

— Невероятния Хълк? Мислех, че съм Голямата стъпка. Тези типове трябва да се координират най-после.

— Не е забавно.

— А спомена ли Мюл Кросинг?

— Не и в гласовото съобщение. Не изрично.

— На номер в Мюл Кросинг ли позвъни?

— Не, на мобилен телефон за еднократна употреба. Не успяхме да го проследим.

— Изчакай един ден, става ли? Няма да помогнеш на шерифа, ако не му кажеш точното място. Уайоминг е голям щат. Не искам да губя времето на никого.

— Какво ще правиш?

— Нищо — отвърна Ричър. — Искам да разбера откъде е дошъл пръстенът. Само толкова.

Накамура не отговори и Ричър затвори телефона. Румсървисът в мотела се изчерпваше с лист хартия с номера на най-близката пицария с доставки по домовете. Той го набра и си поръча голяма пица „Пеперони“ с повече салам и аншоа. Изчака доставката във фоайето. Стар навик. Не обичаше никой да знае в коя стая е отседнал.

Следващата сутрин Ричър се събуди на разсъмване и отиде да потърси кафе. За целта трябваше да прекоси паркинга на мотела и да излезе на шосето. Близо до входа беше спрял черен джип. Тойота лендкрузър. Сериозна машина. Беше я срещал на трудни и недостъпни места по света. Мисиите на ООН използваха точно този модел. Колата пред него бе съвсем нова и почти чиста, само тук-там се виждаха следи от пътуване. Номерата ѝ бяха от Илинойс.

Ричър се върна във фоайето и набра мобилния телефон на Тери Брамал, чийто номер бе запаметил. Детективът от Чикаго, който бе напуснал Рапид Сити в черен джип с илинойска регистрация. Чу се сигнал, но не и глас. После се включи гласова поща, която го подкани да остави съобщение. Ричър не го направи. Сви рамене и отново излезе навън, за да потърси кафе.

Откри закусвалня на Трета улица. Попита сервитьорката къде е службата на местния шериф. Била на седем-осемстотин метра от закусвалнята. Каза му в коя посока да върви. Небето беше синьо и слънцето светеше ярко, но въздухът бе хладен. По пътя си Ричър се отби в магазин за дрехи. От опит знаеше, че в западните щати предлагат по-голям избор за високи, едри мъже като него в сравнение с източните щати. Откри достатъчно дълги джинси, а също и фланелена риза и тънко памучно яке неговия размер. Преоблече се както винаги в пробната и помоли продавачката да изхвърли старите му дрехи на боклука. После продължи към шерифската служба, която откри лесно. Беше малка тясна постройка. Долната половина на стъклото на прозореца бе покрита с боя. Над нея минаваше тънка златиста линия, над която сияеше златна звезда, широка половин метър и също толкова висока. Над нея бе изписано името на окръга, а под нея — Шерифско управление . Определено приличаше на дизайна на пръстена от „Уест Пойнт“.

Ричър влезе вътре. На рецепцията видя жена в цивилни дрехи. Попита дали може да види шерифа, а тя го попита по какъв повод. Ричър обясни, че иска да му зададе въпрос във връзка със стар случай. Жената попита за името му и той се представи. После тя се поинтересува дали посещението му е официално. Дали работи в правоохранителните органи. Ричър отвърна, че в момента е цивилен, но тринайсет години е работил във Военната полиция. Тя му каза да се качи на втория етаж, където се намирал кабинетът на шерифа. Последната врата вляво. Жената изобщо не се поколеба. Ричър знаеше от собствен опит, че в западните щати се отнасят по-добре с ветераните, отколкото на изток.