Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Вашето момче щеше ли да се раздели с нашивките си на рейнджър?

— Не и след всичко, през което мина, за да ги заслужи.

— Именно.

— Не мога да ви помогна — каза Хедли. — Мога само да ви гарантирам, че Сай Портърфилд не е продал този пръстен в Рапид Сити преди шест седмици. Причината? Бил е изяден от мечка или пума преди година и половина, и то в съвсем друг щат.

— Значи някой друг го е продал.

— Някой от тук ли?

— Възможно е. Шансът е петдесет на петдесет. Казват, че човекът е от Мюл Кросинг. Или е вярно, или не е вярно.

— Появяват се разни хора, но нямам представа кои са.

— Кой би могъл да знае?

Хедли се извърна на стола си и впери поглед в стената, сякаш виждаше пътя, който се виеше в мрака отвъд нея. Обърна се към Ричър и каза:

— През зимата собственикът на снегорина нощува в първата къща вляво. На три километра от тук. Предполагам, че той знае кой къде живее… нали вижда следите от колите, а и понякога ги тегли в снега.

— Три стандартни километра или три километра като в Уайоминг?

— На пет минути с кола от тук.

Което можеше да означава повече от три километра по черния път. При средна скорост от петдесет километра в час това можеше да означава четири километра. А при шейсет — пет километра. И още толкова в обратната посока.

— Имате ли кола? — попита Ричър.

— Имам пикап.

— Мога ли да го взема назаем?

— Не, не можете.

— Добре, а как се казва човекът със снегорина?

— Не знам фамилното му име. Мисля, че никога не съм го чувал. Но знам, че първото е Били.

Ричър излезе и тръгна към мястото, където черният път пресичаше шосето. Не се виждаше нищо, беше тъмно като в рог. Нямаше и светлини в далечината. Пътят под краката му бе покрит с дребен чакъл и пясък. Нямаше да е трудно да върви по него. Като се изключи тъмнината, разбира се. Не виждаше нито посоката, нито завоите, нито неравностите, нито наклона… нищо. Щеше да върви като слепец, да влачи бавно крака, да се блъска в огради, да се спъва в канавки. Три километра бяха прекалено голямо разстояние за това време на денонощието. Ако беше станал пощальон, щеше да се превърне в жестоко разочарование за пощенската служба.

Върна се, прекоси шосето, застана на банкета в северна посока и зачака. Реши да отиде обратно в Ларами. Прекалено рано беше, за да попадне на същите двама студенти. Но щеше да има други. Ранобудни птици или обикновени хора, връщащи се от пазар или вечеря. Ричър зачака. Първите две коли профучаха в разстояние на пет минути една от друга, без изобщо да намалят. Третата спря. Очукан седан с изпаднали тасове. Шофьорът бе четирийсетинагодишен мъж с джинсово яке. Каза, че отива в Ларами. Ричър го попита какво знае за мотелите край града, а той отвърна, че можело да се разделят на три категории. Едните, разположени южно от магистралата, били на големи вериги, другите се намирали в района на университета и там обикновено отсядали запалянковци, дошли за поредния футболен мач, а третите, наредени по протежение на основната пътна артерия, северно от центъра, били мръсни и влажни коптори. Ричър имаше нужда единствено от легло и телефон, затова помоли шофьорът да го остави където му е най-удобно. Така се озова сред мотелите, южно от магистралата. Те се издигаха от двете страни на двулентов път, отделен от магистралата с широка затревена ивица.

Нае стая и откри обществен телефон в една ниша встрани от фоайето. Бръкна в джоба си и извади визитката на Накамура. Това са моите телефони. Служебен и мобилен. Позвънете ми, ако решите да поговорим. Скорпио е опасен човек.

Ричър набра мобилния ѝ телефон. Тя вдигна.

— Обажда се Ричър — каза той.

— Добре ли си? — попита Накамура.

Звучеше разтревожена.

— Да, защо?

— Къде си?

— В Ларами, Уайоминг.

— Не ходи в Мюл Кросинг.

— Току-що се върнах от там.

— Скорпио се обади на някого. Предупреди го да те чака.

— Вече разбрах, че ме е излъгал за Саймур Портърфилд. Човекът е умрял преди година и половина. Затова искам да предадеш на Скорпио едно съобщение от мен. Ако имаш възможност, разбира се. Кажи му, че някой ден ще се върна в Рапид Сити и ще му отида на гости.

— Говоря сериозно, Ричър.

— Аз също.

— Скорпио предупреди някой си Били да те застреля веднага щом се появиш в Мюл Кросинг. С ловна пушка иззад някое дърво.

— Някой си…?

— Били.

— Току-що чух това име.

— Не ходи повече в Мюл Кросинг — повтори Накамура. — Няма смисъл, след като и бездруго те е излъгал.