Ли Чайлд - Точно в полунощ

Обаждаше се техник от „Компютърни престъпления“, който ѝ правеше услуга.

— Звънна моят човек от телефонната компания — каза той. — Някой си Джими е позвънил от Уисконсин и е оставил гласово съобщение на Артър Скорпио. На личния му телефон. Нещо като предупреждение.

— Какво по-точно? — попита Накамура.

— Ще ти го препратя на имейла.

— Дължа ти услуга — отвърна Накамура и затвори.

Електронната ѝ поща сигнализира, че писмото е получено. Тя кликна върху файла и увеличи звука. Фоновият шум я наведе на мисълта за бар. После прозвуча нервен глас, който говореше бързо: „Артър, Джими е. Появи се някакъв тип. Разпитваше за един предмет, който получих от теб. Явно проследява снабдителната верига. Не му казах нищо, но той вече ме беше открил по някакъв начин, затова си мисля, че може да открие и теб. Видиш ли го, отнеси се сериозно към него. Това е съветът ми. Този тип е като Голямата стъпка, излязъл от гората. Успех“.

Последва пращене, Джими явно окачваше голямата старомодна слушалка на мястото ѝ. Вероятно ставаше въпрос за телефон на стената на някой бар в Уисконсин. Досието на Артър Скорпио беше дебело десет сантиметра, но в него нямаше нищо, което да го уличи и да му докара присъда. Полицаите от Рапид Сити обаче никога не се предаваха. Продължаваха да събират всяко късче информация. Рано или късно щяха да го пипнат. Затова Накамура включи обаждането в досието. Написа резюме и добави собствените си бележки към него. Не е пряко доказателство, но предполага наличието на снабдителна верига. Когато приключи, влезе в интернет и потърси „Голямата стъпка“. Отся най-важното: митичен маймуночовек, космат, висок над два метра, обитава северозападните гори… Накамура отвори отново файла и добави: Може би Голямата стъпка ще наруши статуквото и ще ни помогне да попаднем на нещо! Изпрати копие от имейла на лейтенанта.

Впоследствие съжали за удивителния знак. Стори ѝ се толкова… момичешки. Но може би трябваше да го постави, защото искаше шефът ѝ да прочете съобщението и да нареди да подновят наблюдението на Скорпио. В случай че появата на неканения му гост се окаже важна. А това беше сигурно. Очевидно Джими от Уисконсин бе излъгал, че не е казал нищо на онзи човек. Твърдението бе лишено от логика. Мъж с достатъчно заплашителна външност, за да провокира оставянето на подобно съобщение, бе в състояние да получи отговора на всеки въпрос, който зададе. Явно непознатият вече пътуваше насам. Следователно времето бе от ключово значение. Шефът ѝ обаче държеше именно той да взема всички решения. Нямаше смисъл да му досажда. Затова Накамура постави онази удивителна. За да накара шефа си да реши, че идеята е негова.

Не след дълго пристигнаха колегите от нощната смяна и Накамура се прибра у дома. Възнамеряваше сутринта да се отбие в пералнята на Скорпио на път за работа. Можеше да отдели половин-един час. Колкото да огледа. Нищо чудно Голямата стъпка да бе пристигнал вече.

Ричър нямаше основания да се съмнява в думите на полицая, който му бе казал, че хората в Западен Уисконсин са дружелюбни и гостоприемни. Проблемът не бе в качествата им, а в количеството. Ричър стоеше край самотен селски път, който прекосяваше затънтен окръг, и на всичко отгоре бе късна вечер. Нямаше никакъв трафик. Или почти никакъв. Покрай него бе профучал само един додж пикап и топлият вятър бе лъхнал Ричър в лицето, след което бе минал един форд Ф-150. Шофьорът му бе намалил, за да огледа Ричър, но бързо бе ускорил и отминал. Хоризонтът на изток бе потънал в мрак. Ричър не губеше оптимизма си. Все някой щеше да спре. Разполагаше с достатъчно време, нямаше закъде да бърза. Пръстенът бе престоял цял месец на витрината на заложната къща. Не можеше да се каже, че е тръгнал по гореща следа, нали?

Обзалагам се на десет долара, че зад пръстена не се крие някоя интересна история.

Ричър продължи да чака. Накрая далече на изток проблеснаха фарове, макар и едва-едва, като две далечни звезди. В продължение на цяла минута имаше чувството, че фаровете не приближават, вероятно заради мястото, на което бе застанал, но после картината дойде на фокус. Пикап, каза си Ричър, или джип. Заради височината и разстоянието между фаровете. Навлезе на около метър в лентата за движение и протегна ръка с вдигнат палец. Завъртя се леко настрани, като в сцена от холивудски филм, профилът му застана под такъв ъгъл, че едрото му тяло да изглежда по-малко. Нищо не можеше да направи с височината. Въпреки това сега не изглеждаше така страховит, както обикновено. Знаеше, че шофьорът ще го огледа и ще вземе решение за част от секундата.