Давид Лагеркранц - Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си

– Не звучи добре.

– Не, духът на времето се промени, но хората, които някога са били крайни в една посока, лесно стават крайни в съвсем друга, нали? Скоро въпросната шайка в Упсала започнала да вярва във Фройд и Маркс така, както преди това вярвала в расовите биолози. Вярно, мястото се наричало Институт за медицинска генетика, така че не отхвърляли значението на гените, ни най-малко. Но преди всичко вярвали в социалните и материалните фактори. В което няма нищо лошо, разбира се, особено сега, когато класовите бариери често са като непробиваеми стени. Но от тази групичка – в която водещата фигура беше професорът по социология Мартин Стейнберг – считали, че влиянието на обкръжението малко или много се подчинява на определени закони. Даден тип майка и даден тип социални и културни фактори автоматично трябвало да създадат даден тип човек. Само че не е така, изобщо. Хората са значително по-сложни. Но господата искали да направят експеримент и да опитат да установят какво възпитание и каква социална среда са нужни, за да се оформи един отличен швед. Били в тясна връзка с Регистъра на близнаците и следели техните изследвания, а освен това се срещали и с Роджър Стафорд, американския психоаналитик.

– Четох за това.

– Чух, но не си го виждал на живо, нали? Беше невероятно харизматичен. Където и да отидеше, ставаше център на вниманието. Но по-важното е, че направил дълбоко впечатление на една жена от групата. Жената се казва Ракел Грейс и е психиатър и психоаналитик и... Бих могла да ти разкажа много за нея. Тя не просто хлътнала до уши по Роджър Стафорд, ами била обсебена и от работата му и искала да я продължи. В някакъв момент, не съм сигурна точно кога, тя и групата взели решение умишлено да разделят близнаци, еднояйчни и двуяйчни, и да ги пращат в диаметрално противоположни в социално отношение семейства. Но тъй като целта от самото начало била елитарна – да се създадат добри, забележителни шведи, – групата внимавала с клиентелата. Търсели под дърво и камък. Разровили се даже в старите регистри на роми, номади и сами, като се оглеждали за изключително талантливи хора, които даже старите расови биолози не биха стерилизирали принудително. Сред тях подбирали родители, на които са им се родили близнаци. Искали, ако мога да се изразя цинично, първокласен материал за изследвания.

Микаел отново се замисли за виртуозния китарист, споменат от Лисбет.

– И Лео Манхеймер и Даниел Брулин били едни от тези близнаци?

Хилда фон Кантерборг замълча, загледана през прозореца.

– Да, и това е причината да седим тук, нали? – каза тя. – Това, което си разказал на Лота, звучи налудничаво: че Лео вече не е Лео. Честно казано, не вярвам. Просто не мога. Знаеш ли, Андерш и Даниел Брулин, както се казваха тогава, имат номадски корени. Идваха от изключително музикално семейство. Майката, Росана, била фантастична певица. Има я на запис. Пее Strange Fruit на Били Холидей просто сърцераздирателно. Но умряла от родилна треска само няколко дни след раждането. Дори не посещавала гимназия, но оценките ѝ отпреди това били отлични. Първа в класа по всички предмети. Бащата се казвал Кенет и имал маниакална депресия, но бил гениален китарист. Не бил зъл или студен човек, по-скоро чистокръвен невротик, който не се справял с грижите за близнаците. Затова ги пратил в детски дом в Гевле, където Ракел Грейс ги открила и почти веднага ги разделила. Дори не искам да знам как са подхождали Ракел и Мартин, докато търсят семейства за всички близнаци. Но с Даниел и Андерш, или Лео, както го прекръстиха, беше особено ужасно.

– В какво отношение?

– Толкова е несправедливо. Даниел прекара няколко години в детския дом. После попадна при зъл, лишен от въображение селянин в Хюдиксвал, който си търсеше помощници за фермерската работа. Вярно, в началото имаше съпруга, но тя бързо се омете и от тогава насетне говорим за чиста проба детски труд. Даниел и доведените му братя работеха здраво от сутрин до вечер и често дори не ходеха на училище. А Лео, от друга страна... той живееше в заможно и влиятелно семейство в Нокебю.

– При Херман и Вивека Манхеймер.

– Именно, а Херман беше важна клечка с непрек­лонен характер. Мартин Стейнберг не можал да му устои. Най-ключовото условие в експеримента беше осиновителите да не знаят нищо за произхода на детето и най-вече това, че то има близнак. Но Херман Манхеймер държал да знае. Вероятно се е възползвал от положението си, а може да е разполагал и с неофициални механизми, чрез които да повлияе на групата. Във всеки случай Мартин се огънал. Пречупил се. Разказал му под секрет за произхода на Лео, което беше достатъчно лошо само по себе си. Но стана още по-зле. Херман започна да се колебае. Винаги бе изпитвал неприязън към „татари“ и „паплач“, както се изразяваше. Без знанието на Ракел и Мартин, той помолил бизнес партньора си Алфред Йогрен за съвет.